мѝсъл - единствено число, нечленувано мисълта̀ - единствено число, членувано мѝсли - множествено число, нечленувано мѝслите - множествено число, членувано
1 план (прен.) - намерение - замисъл - мисъл - цел - помисъл (книж.) - кроежи (разг.) - проект (прен.)2 мисъл - мислене 3 съзнание - разум - мисълВиж повече
- 1. мисъл
- - Събиррм си/събера си мислите
Виж повече- - Турям си/туря си (турвам си/турна си) някаква мисъл
МЍСЪЛ, -та̀, мн. мисли, ж. 1. Съдържание и резултат на мисловния процес (мисленето) у човека.
Той гледаше пред себе си занесен, забравяше какво е казал и мисълта му пак се връщаше към Гроздана. Й. Йовков, Ж 1945, 34. Мисълта на дяда Славча зарад късмета на унуката му беше насочена на друга страна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 115. Мисълта за малката щерка озаряваше като вътрешна светлина лицето му. Д. Талев, ЖС, 96. Отвори вратата [Беловенски] и тихичко излезе навън, изпълнен с тревожни мисли по възложената му задача. К. Калчев, ЖП, 129. Обичам те, роден язик, / .. / .., жив израз и клик / на мисъл, на блян, на дух пламен. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 145. Напрягам мислите си. Δ Текат ми мислите. Δ Чета мислите на някого. Дълбока мисъл. Завършена мисъл. Помрачена мисъл. Тежка мисъл. // Съзнание, ум, разум, разсъдък. В неговата възбудена мисъл минаха едно по друго възпоменанията на миналото. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 158. — Аз искам да съм богат, да имам чифлик .. И в прояснената мисъл на Еньо се проснаха широките ниви и ливади на Станкиния баща. Елин Пелин, Съч. III, 115. // Представа. Само косата ѝ, .., светла и рохава като опашката на някоя звезда, той виждаше ясно в мисълта си. Елин Пелин, Съч. I, 89.Виж повече2. Мисловният процес у човека; мислене. Левски имаше ръст среден, .., лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. — Велико, подложи другия бакър, тоя вече прелива. Стига си мислила — от много мисъл човек се разболява! К. Петканов, МЗК, 16. Той не излизаше на полето. Прекарваше дните в съзерцание и мисъл или зает с преписване. М. Смилова, ДСВ, 266.
3. Със съгл. опред. Съвкупност от знания, умения и опит в дадена област на науката, изкуството и практиката. В публицистичната си дейност актрисата [Будевска] освен анализите на много роли ни остави много статии и публикации, пълното откриване и проучване на които е предстояща задача на нашата театроведческа мисъл. Ст. Грудев, АБ, 183. Когато той [Мендел] формулирал законите на наследствеността, тогава най-висшите представители на биологичната мисъл все още не могли да ги разберат. Хр. Одисеев, ТН, 27. Песталоци, .. откри нови хоризонти в областта на педагогическата мисъл. К, 1927, бр. 106, 2. Планини от съчинения на науката и творческата мисъл на всичките векове лежат пред нас в изумителното си богатство и прониквающа сила. Ив. Вазов, Съч. ХII, 148.
4. Начин на разбиране, виждане, преценка на нещо; мнение, становище, схващане, идея, гледище. Мисълта на Апостола е да не избързва с пренасянето на оръжие, докато не се отстрани и най-малкият риск не само на границата, но и вътре в страната. Ив. Унджиев, ВЛ, 203. Внезапно Раковски се намеси. — Уважаеми — каза той, — простете, че ще изкажа мисли, които, така да се изразя, не се схождат, не съвпадат с никое досега застъпено мнение. Ст. Дичев, ЗС I, 302. Това потвърждава за излишен път мисълта, че насърчиш ли еднаж слабото или лошото, то ще роди още по-слабо и по-лошо. Р, 1926, бр. 205, 2. Относително върху решението на Източния въпрос ние сме на мисъл положително, че без бой няма да се разправят заплетените му конци. НБ, 1876, бр. 39, 152. Постоянно се ражда в нас мисъл, че само божествената мъдрост е могла да създаде такваз чудна система. Д. Витанов, НС (превод), 89. Вдъхновена мисъл. Прогресивна мисъл. Реакционна мисъл. Смела мисъл. Съблазнителна мисъл. Споделям мисли.
5. Намерение, желание, идея, което трябва да се осъществи; цел, замисъл. Той виждаше всички тия ужаси настръхнал, замаян, гологлав и припкаше лудешки по посока на града, с една само мисъл, оцеляла в съзнанието му — да спаси Рада. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 166. — Подир .. подире разбрах, че той само си играл с мене .. нямал мисъл да се жени. Г. Райчев, ЗК, 130. Искаше се и нему [на гарджето] да стане певец като славеите, .. Тая мисъл не излизаше из главата му и колкото повече то растеше, толкова по-силно вярваше, че от него ще излезе прочут певец. Св. Минков, ПК, 27. Една мисъл стоеше като закована в ума му [на Арнаутина] — да иде, да грабне шишето с ракията и да пие. Й. Йовков, ПГ, 28. Отдавна ни занимава мисълта да понадникнем във всички наши учебници. Р, 1926, бр. 225, 4. Жестока мисъл. Лоша мисъл.● Нар.-поет. Мисъл замисля (намисля). — Мисъл си, Радо, намислих, Радо ле, / да продам, Радо, децата, Радо ле, / борчове да си изплатя. Нар. пес., СбНУ XLVI, 134. Грозна си мисъл замисля — / как да стори, да направи, / че децата да погуби. Нар. пес., СбНУ XLVI, 226.
6. Разг. Грижа, тревога за някого или за нещо. Шумният общ разговор, в който между другото се изповядваше какъв е и откъде е, отвлече Гергин от мислите му и му подейства успокоително. Ем. Манов, ДСР, 454. Кръстевица се поболя от отчаяние, от мъка и от мисъл за Станка. Как ще я омъжат сега? За кого? Г. Караславов, ОХ I, 392. Аз със своите си глупавини и на тебе докарах мисъл и жалост. В. Друмев, И, 8. Тъжи, жали бедна майка, / сълзи рони и се вайка, / че самичка е остала, / сън от мисъл не заспала. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 152. Тежка мисъл. ● Нар.-поет. Мисъл мисля. Като влезеш да цалуваш на царя краката, .., ръката .. А той ще ти рече: — Изпрай са, чадо, до мен, че имам мисъл да мисля. Нар. прик., СбНУ III, 174.
7. Остар. Книж. Значение, смисъл. Хората, мой брайно, не са говеда, нито папагали, за да им говорите думи без мисли. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 26. Той учеше децата, като показваше на едни значението на буквите, като обясняваше на други мисълта на писаното. Р. Каролев, УБЧИ, 20. В тях [в грамотите], .., има няколко думи и изречения, на които не се разумява добре мисълта. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 16.
◊ Крилата мисъл. Книж. Идея, мисъл на известна личност, получила голяма популярност, често девиз на социална група или народ. На гранитния пиедестал блести надпис — крилатата мисъл на легендарния Гоце Делчев: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите.“ ВН, 1955, бр. 183, 1. Събирам си / събера си мислите. Съсредоточавам се, за да обмисля добре нещо или да го разбера. Всичко беше така неочаквано, че той [Стан] нямаше време да се опомни, да събере мислите си. Г. Райчев, Избр. съч. I, 134. Юрталана гледаше малкото листче [телеграмата] като гръмнат и се мъчеше да си събере мислите, за да види какво трябва да прави. Г. Караславов, С, 186. Турям си / туря си (турвам си / турна си ) някаква мисъл. Диал. Почвам да се безпокоя, да се тревожа за нещо, да си представям някаква опасност, нещастие, нещо опасно. Ама не е хубаво, кога човек си тури мисъл на сърцето. Й. Йовков, Разк. III, 41.