Основна форма: многолѐтен - Прилагателно

Форми:

многолѐтен - единствено число, мъжки род, нечленувано
многолѐтния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
многолѐтният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
многолѐтна - единствено число, женски род, нечленувано
многолѐтната - единствено число, женски род, членувано
многолѐтно - единствено число, среден род, нечленувано
многолѐтното - единствено число, среден род, членувано
многолѐтни - множествено число, нечленувано
многолѐтните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 многогодишен - дългогодишен - дълголетен (поет.) - многолетен (поет.)

Резултати от: Речник на българския език

МНОГОЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни,

прил. Книж. 1. Който трае, съществува много години (лета); многогодишен. Гостите се чувствуваха неловко, притесняваха се, не им идеше наум какъв разговор да подхванат. Като че ли зад тях не стоеше многолетно приятелство, а се бяха запознали едва вчера. А. Гуляшки, ДМС, 41. Трендафилът живее малко, но неговият майски живот има повече сладки минути, нежели многолетното съществование на върбата. Л. Каравелов, Съч. VII, 4. Клоните му [на дъба] бяха с малко шума, криви, чепати, раздърпани насам-натам от многолетната борба с бесните планински бури. X, Русев, ПЗ, 119. И той [Паисий] фърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / на волята рожба, на бденето плод. Ив. Вазов, Съч. I, 188. Многолетен труд.

2. Остар. Обикн. за владетел — на който се пожелава дълголетие (многолетие). Патриарх же рече: Ей многолетний царю, ако найдох милост пред тебе, дарувай ми и тоя народ, който е сос мене. Хр. Павлович, Ц, 69.

Виж повече