монопо̀л - единствено число, нечленувано монопо̀ла - бройна форма монопо̀лът - единствено число, членувано - пълен член монопо̀ли - множествено число, нечленувано монопо̀лите - множествено число, членувано
МОНОПО̀Л м. 1. Обикн.
мн. Иконом. Стопански обединения, осъществяващи контрол над пазара, посредством концентрация на материалните и финансови ресурси и научно-техническия потенциал.Виж повече2. Иконом. Изключително право върху известен вид стопанска дейност, предоставена на държавата, на група лица или на отделно лице. Радославистите, .., водиха преговори за един заем срещу залаганието на следующите три монопола: на солта, на газта и тютюна. Бълг., 1902, бр. 449, 3.
3. Прен. Книж. Привилегия, изключително право. Последната ми грижа беше да сложа и аз моето име върху камъните. Защото жаждата за безсмъртие не е монопол на фанариотите. Стр. Кринчев, СбЗР, 365.
◊ Държавен монопол. Изключително право на държавата върху производството или търговията с отделни стоки.
— От гр. μονοπώλιον през фр. monopole или нем. Monopol.
монопол (икон.) - monopoly