прерогатѝв - единствено число, нечленувано * прерогатѝва - бройна форма прерогатѝвът - единствено число, членувано - пълен член прерогатѝви - множествено число, нечленувано прерогатѝвите - множествено число, членувано
ПРЕРОГАТЍВ
м. Юрид. Изключително право на държавен глава, държавен орган или длъжностно лице. „Настоящето Регентство да се потвърди от Великото народно събрание и да му се даде изрично правото да упражнява всички княжески прерогативи за три години.“ С. Радев, ССБ II, 573. Единият [преврат] имаше за цел да ограничи, а другият, напротив, да засили прерогативите на монарха. Д. Димов, Т, 334. Какви мерки трябва да се вземат, за да се постигнат по-добри резултати по училищната дисциплина (специални надзиратели, усилвание прерогативите на класните наставници, интернати и пр.)? Пряп., 1903, бр. 24, 2. Прерогатив на парламента е приемането на държавния бюджет.Виж повече— От лат. praerogativus ‘гласуващ пръв’.
прерогатив (юрид.) - prerogative