мотивѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време мотивѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време мотивѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време мотивѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време мотивѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време мотивѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време мотивѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време мотивѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мотивѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мотивѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време мотивѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мотивѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение мотивѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мотивѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мотивѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мотивѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мотивѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мотивѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мотивѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мотивѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мотивѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мотивѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мотивѝрайки - деепричастие мотивѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мотивѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мотивѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мотивѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мотивѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мотивѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мотивѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мотивѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мотивѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мотивѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие мотивѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие мотивѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие мотивѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие мотивѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие мотивѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие мотивѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие мотивѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие мотивѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
МОТИВЍРАН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от мотивирам като прил. 1. Който има мотиви, доводи или е подкрепен с мотиви, доводи. И пак се връщаше той към тази безумна мисъл за жена си, но сега мислите му препускаха в галоп, не можеха да се съберат в една точка, в строен и мотивиран обвинителен акт. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 459. Мотивираната критика е творчество, а красивите и оригинални излияния — фокусничество с користна цел. К, 1926, бр. 94, 3. Мотивирано изложение. Мотивирано мнение. Мотивирана постъпка. Мотивирано решение.Виж повече2. Който има основателна причина или подтик, стимул за осъществяване или предприемане на някакво действие. Мотивираните състезатели показват по-добри резултати.