набу̀твам - първо лице, единствено число, сегашно време набу̀тваш - второ лице, единствено число, сегашно време набу̀тва - трето лице, единствено число, минало свършено време набу̀тваме - първо лице, множествено число, сегашно време набу̀твате - второ лице, множествено число, сегашно време набу̀тват - трето лице, множествено число, сегашно време набу̀твах - първо лице, единствено число, минало несвършено време набу̀твахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време набу̀твахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време набу̀тваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време набу̀тваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време набу̀твай - второ лице, единствено число, повелително наклонение набу̀твайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение набу̀тващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие набу̀тващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие набу̀тващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие набу̀тваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие набу̀тващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие набу̀тващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие набу̀тващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие набу̀тващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие набу̀тващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие набу̀твайки - деепричастие набу̀твал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие набу̀твалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие набу̀твалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие набу̀твала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие набу̀твалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие набу̀твало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие набу̀твалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие набу̀твали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие набу̀твалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие набу̀тван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие набу̀твания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие набу̀тваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие набу̀твана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие набу̀тваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие набу̀твано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие набу̀тваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие набу̀твани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие набу̀тваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАБУ̀ТВАМ, -аш, несв.; набу̀там, -аш, св., прех. Разг. 1. Вкарвам, втиквам нещо или някого с бутане някъде; натиквам1, наблъсквам. Коритото не се побра на лавицата на шкафа, затуй го набута в ъгъла между шкафа и стената. Х. Русев, ПЗ, 279. Той се спря до фенера отсреща,.., сне лампата и започна да чисти шишето, като набутваше парцалите с чамовата пръчица. Ст. Чилингиров, ХНН, 70. Набутаха няколко дълги горящи главни в първата дупка, за да засилят топлината и сгъстят дима вътре, и започнаха да удрят силно с тоягите по коренищата. П. Здравков, НД, 132.
2. Разг. Вкарвам нещо, някого или много неща, хора в малко, тясно помещение, пространство; натиквам1, наблъсквам, натъпквам, навирам1. Набутаха ги [дезертьорите] в тясно, продълговато мазе, в което малко, мижаво решетесто прозорче плюеше оскъдна мътна светлина. Г. Караславов, ОХ II, 355. Снежка беше успяла да набута в хола поне петдесет души. Ст. Христозов, ДТСВ, 90.
3. Прен. Разг. Неодобр. Вкарвам, поставям някого насила някъде, в неблагоприятни, лоши условия; натиквам1, навирам1. Ние идваме тук по специално поръчение на щаба на бригадата... Тая работа още снощи ти казахме, а въпреки това ни набута в ареста... П. Вежинов, НС, 212. Развързват ни железата и въжетата и ни набутват всички в обширния двор на хана. К. Величков, ПССъч. I, 53. // Включвам някого насила в нещо (сдружение, организация и под.); натиквам1. Набутахме всичко живо в текезесетата, събрахме и убедени, и неубедени като овце от кошарите, пък сега се объркахме какво да правим. Ст. Даскалов, СЛ, 89.
4. Разг. Давам на някого нещо, обикн. насила, против желанието му; навирам1, натиквам1, напъхвам. Набута ми в ръцете парите, които отказвах, и си излезе.
5. Разг. Продавам чрез измама или давам нещо негодно, недоброкачествено; пробутвам. И другите май че бяха склонни, но Петко рече: „Не, ти, Гано, ще идеш, ти ще гледаш тия крави, ти ще си избереш стоката. Да не речеш после, че сме ти набутали някоя мърша!“ Ст. Даскалов, СЛ, 127. Дим и пепел, а пък в устата ти горчиво. И вече не можеш да си спомниш в сряда ли си се ядосвал, че ония от фурната ти набутаха четири каси стар хляб, или в петък... Л. Михайлова, Г, 86.
6. Остар. и диал. Напипвам, набарвам нещо. Той побара и набута една стена от пръст и камъне. Ив. Вазов, Съч. Х, 132. Ръцете му се плъзнаха по войнишкия колан, по раменете,.., най-сетне пръстите му набутаха шапката. А. Каралийчев, СР, 20. Та ти казвам, изкопахме бая трап. По едно време Таки опитва с шиша и,.., извиква колкото му глас държи: — Йорге, набутахме имането! Д. Немиров, Б, 125. Той [пияният] стъпва на отсрещния бряг, набутва отъпканата към барутните складове пътечка, и тръгва по нея със смътна мисъл, че върви към града. Ал. Константинов, Съч., 227. Няма сто години откак един селянин, който си копаял кладенец, набутва този в гроб заровен град [Херкулан]. С. Бобчев, ПОС (превод), 112.
7. Диал. Набърквам1 (в 1 знач.). Не набутвай и този буркан със сладко. набутвам се, набутам се страд. набутвам си, набутам си I. Възвр. от набутвам в 1 знач. II. Взаим. от набутвам в 5 знач.
НАБУ̀ТВАМ СЕ несв.; набу̀там се св., непрех. Разг. 1. Пъхвам се, завирам се някъде, обикн. в малко, тясно пространство, под или между други неща; напъхвам се, навирам се, натиквам се, наблъсквам се, намушквам се. — Ей сега ще ви избия! Кой ми утрепа кучето? И започна да се прицелва напред във всички. Настъпи страшна олелия и блъсканица, но само за момент, защото веднага всички се набутаха под масите. Хр. Пелитев, ХО, 119.
2. Влизам, попадам някъде обикн. случайно, непредвидено; напъхвам се, навирам се, набухвам се. Най-после, грохнали от умора, изнервени, набутахме се в една квартална кръчма. ВН, 1961, бр. 2958, 4. И мине не мине ден-два, току някой „Москвич“ се набутва цял във витрината — и стоката отива зян, и стъклото... ВН, 1961, бр. 3033, 4. // Разш. Неодобр. Отивам на неподходящо или неприятно място; напъхвам се, навирам се. Някои ще кажат: гледай го тоя дивак — хората ходят в Париж, Париж има Айфелова кула и стриптийз, там има какво да се види, а тоя се набутал в Сибир! Й. Радичков, НД, 265. Също като куче, но гласът му не бил кучешки, ами много особен. Зимно време каква ли гад не се набутва в градовете! Й. Радичков, СР, 180.
3. Неодобр. Включвам се за участие някъде, в нещо, обикн. без да съм желан, поканен; напъхвам се, навирам се. Ловко се набута в ръководството на агенцията.
4. Жарг. Охарчвам се без желание, тъй като смятам, че е без полза (обикн. в резултат на очаквана измама). Пак се набутах със сто лева заради твоите капризи.