наръ̀гвам - първо лице, единствено число, сегашно време наръ̀гваш - второ лице, единствено число, сегашно време наръ̀гва - трето лице, единствено число, минало свършено време наръ̀гваме - първо лице, множествено число, сегашно време наръ̀гвате - второ лице, множествено число, сегашно време наръ̀гват - трето лице, множествено число, сегашно време наръ̀гвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време наръ̀гвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време наръ̀гвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време наръ̀гваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време наръ̀гваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време наръ̀гвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение наръ̀гвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение наръ̀гващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие наръ̀гващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие наръ̀гващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие наръ̀гваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие наръ̀гващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие наръ̀гващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие наръ̀гващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие наръ̀гващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие наръ̀гващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие наръ̀гвайки - деепричастие наръ̀гвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие наръ̀гвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие наръ̀гвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие наръ̀гвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие наръ̀гвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие наръ̀гвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие наръ̀гвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие наръ̀гвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие наръ̀гвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие наръ̀гван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие наръ̀гвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие наръ̀гваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие наръ̀гвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие наръ̀гваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие наръ̀гвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие наръ̀гваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие наръ̀гвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие наръ̀гваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАРЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; наръ̀гам, -аш,
св., прех. Разг. 1. Пробождам с нещо остро, обикн. нож, сабя, някого или нещо; намушквам, намушвам. И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема. Н. Хайтов, ДР, 219. — Аз го наръгах, а сабята да вземеш ти, такова къде го има? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 177. // Нанизвам, набучвам някого на нещо остро. Били подострили кол, да ме наръгат на кола, и жар били направили — да ме опекат на жар. Н. Хайтов, ДР, 85. Кога не го [носорога] задразни человек, не му струва нищо, ако не носи червена дреха, защо тогази ся спуска, та го наръгва на рога си и го префърля през гърба си. П. Берон, БРП, 102.Виж повече2. Грубо. Натиквам, натъпквам много предмети вътре в нещо; намушквам, наблъсквам, набутвам. Наръгал си всякакви боклуци в чекмеджето. наръгвам се, наръгам се I. Страд. от наръгвам; II. Възвр. и взаим. от наръгвам в 1 знач.