набъ̀рквам - първо лице, единствено число, сегашно време набъ̀ркваш - второ лице, единствено число, сегашно време набъ̀рква - трето лице, единствено число, минало свършено време набъ̀ркваме - първо лице, множествено число, сегашно време набъ̀рквате - второ лице, множествено число, сегашно време набъ̀ркват - трето лице, множествено число, сегашно време набъ̀рквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време набъ̀рквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време набъ̀рквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време набъ̀ркваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време набъ̀ркваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време набъ̀рквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение набъ̀рквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение набъ̀ркващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие набъ̀ркващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие набъ̀ркващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие набъ̀ркваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие набъ̀ркващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие набъ̀ркващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие набъ̀ркващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие набъ̀ркващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие набъ̀ркващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие набъ̀рквайки - деепричастие набъ̀рквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие набъ̀рквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие набъ̀рквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие набъ̀рквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие набъ̀рквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие набъ̀рквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие набъ̀рквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие набъ̀рквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие набъ̀рквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие набъ̀ркван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие набъ̀рквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие набъ̀ркваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие набъ̀рквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие набъ̀ркваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие набъ̀рквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие набъ̀ркваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие набъ̀рквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие набъ̀ркваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАБЪ̀РКВАМ1, -аш, несв.; набъ̀ркам, -аш,
св., прех. Разг. 1. Вземам част от нещо цяло или недокоснато (запазено за определено време или цели); набутвам. Тя не знае, че под единия обръч / на буренцето / съм провъртел със свърдел дупчица, колкото да влезе сламка. Тя е сигурна, че не мога да набърквам ракията. Т. Харманджиев, КВ, 533.Виж повече2. Бъркам1, бръквам, пъхам някъде, където не трябва (обикн. ръка). Богданчо набърка ръцете си във водата, замърси я, Сулка го плесна по бузичката. К. Петканов, ЗлЗ, 224. набърквам се, набъркам се страд.
НАБЪ̀РКВАМ2, -аш, несв.; набъ̀ркам, -аш, св., прех. Разг. Намесвам, замесвам някого, нещо в някаква работа, обикн. неприятна, опасна или непочтена; забърквам3. Петър: — Не искам да се бъркам във вашите работи. Огнян: — Но ако той [Миладинов] вече те е набъркал? Петър: — Той знае, че аз с политика не се занимавам. Г. Крънзов, Избр. п, 101. Слушай, председателят не е планина да му се тулят в сянката! Обул си гащи — вържи си ги! Не вземай пояс на заем! И защо искаш да набъркаш и мене в тая каша? Н. Хайтов, ПЗ, 67. Заптието спомена за някакъв „курултай“ и набърка името на Гоце! П. Япов, ГД, 265. набърквам се, набъркам се страд.
НАБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; набъ̀ркам се св., непрех. Разг. Намесвам се, забърквам се. Помниш я стачката в четиресет и осма. И тогава бе същото. Добре са това, стачките, стига да не се набъркват стачкоизменници. Б. Райнов, ЧЪ, 200. — Ти, дядо, недей забравя и русенската поразия на този същия Такев, който се набърка в любовната история на българина и туркинчето. А. Каралийчев, НЧ, 10. // Намесвам се в нещо, или в някаква работа без нужда, против желанието на някого. Ялмар му кимна с глава, скочи и обърна портрета на прадядо си с лице към стената, за да не се набърка пак в разговора им, както миналата вечер. Св. Минков, СЦ (превод), 26.