забъ̀рквам - първо лице, единствено число, сегашно време забъ̀ркваш - второ лице, единствено число, сегашно време забъ̀рква - трето лице, единствено число, минало свършено време забъ̀ркваме - първо лице, множествено число, сегашно време забъ̀рквате - второ лице, множествено число, сегашно време забъ̀ркват - трето лице, множествено число, сегашно време забъ̀рквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време забъ̀рквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време забъ̀рквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време забъ̀ркваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време забъ̀ркваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време забъ̀рквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение забъ̀рквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение забъ̀ркващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забъ̀ркващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие забъ̀ркващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие забъ̀ркваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забъ̀ркващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие забъ̀ркващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забъ̀ркващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие забъ̀ркващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие забъ̀ркващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие забъ̀рквайки - деепричастие забъ̀рквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие забъ̀рквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие забъ̀рквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие забъ̀рквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие забъ̀рквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие забъ̀рквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие забъ̀рквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие забъ̀рквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие забъ̀рквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие забъ̀ркван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие забъ̀рквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие забъ̀ркваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие забъ̀рквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие забъ̀ркваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие забъ̀рквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие забъ̀ркваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие забъ̀рквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие забъ̀ркваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАБЪ̀РКВАМ1, -аш, несв.; забъ̀ркам, -аш, св., непрех. Започвам да бъркам1.
Иван Бухалът се изкашля няколко пъти и забърка из всичките си джобове. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6-7. Извади синя вехта кесия, навървена на гайтан и вързана на шията му, забърка в нея бавно, с мъка. Й. Йовков, ВАХ, 202. И изведнъж се оживи, забърка в чантичката си и остави една десетолевка до празната кафена чашка. М. Грубешлиева, ПИУ, 191.Виж повечеЗАБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; забъ̀ркам се св., непрех. Разг. Започвам да се бъркам1. Той се забърка по джобовете, където беше скътал предадените му две снопчета от по петстотин лева. Ст. Даскалов, СЛ, 333. – Ето – извади той от цигарите на пъпчивия велосипедист – вземете, и огън имам – забърка се той да извади огнивото. П. Спасов, ХлХ, 60.
ЗАБЪ̀РКВАМ2, -аш, несв.; забъ̀ркам, -аш, св., прех. Разг. Рядко. Започвам да бъркам2, да греша; загрешавам1. – Досега отговаряш правилно на теста. Ако не внимаваш добре, ще забъркаш отговорите! забърквам се, забъркам се страд.
ЗАБЪ̀РКВАМ3, -аш, несв.; забъ̀ркам, -аш, св., прех. 1. Приготвям чрез смесване и разбъркване някаква смес или някакъв продукт. Иваница стана, загреба от нощвите паница непресято брашно, изсипа го в копанята, наля вода и взе да забърква тесто за хляб. А. Гуляшки, СВ, 276. Детето беше здравичко, кротичко, то ядеше лакомо млекцето, което Станка му вареше, гълташе с апетит кашичките, които му забъркваше. Г. Караславов, ОХ II, 589. – Отивам да ти донеса хляб. – Забъркай ми няколко яйца със сирене. К. Петканов, МЗК, 83. Не ся срамуваше сама да си издои кравата, да връли на кокошките и да забърка на свинята си. Й. Груев, КН 4 (превод), 81.
2. Прен. Намесвам, замесвам някого, нещо в някаква работа; заплитам2, набърквам2. Сулейман стоеше пред мен сърдит и ядосан: – Ех, че ме забърка ти в тая история. ОФ, 1950, бр. 1732, 4. Изправи се един от чуждите търговци – битолски евреин с брада до пояс, с големи месести уши. Заговори той на битолски, забърка и турски думи. Д. Талев, ПК, 138. Забъркаха го в някакви тъмни афери.
3. Разг. Правя грешка при говорене, при изпълнение на някакво действие и под.; обърквам. Момиченцето си оправя шапчицата, забърква крачките си, понякога се и усмихва поласкано. Д. Калфов, Избр. разк., 323. От пиянство тоя забърка сметките си, та изпадна. Лет., 1869, 115. Той забърка думите си от смущение.
4. Разг. Неправилно вземам едно нещо за друго, като изпадам в заблуда; обърквам, сбърквам. Тя върви без почивка, отдалечава се, забърква пътеките, лута се из пресния сняг и се задъхва. К. Петканов, ОБ, 8. Той е забъркал пътя и не знае накъде да върви. А. Каралийчев, ПС I, 135-136. Разбра, че е забъркал посоката си и е хванал друга пътека. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 32. – Аз дойдох отдалеко, но през нощта ме затвориха и сега забърках мястото и не зная къде съм. Елин Пелин, ПР, 24. // Не различавам, смесвам две различни неща поради привидното им сходство; обърквам. И винаги, когато зърнеше веселите сини очи под колосаната шапчица, мислите го пренасяха в буйните младини, на село. Така полека-лека, той смеси и забърка образа на Ганка с образа на тази млада, пъргава сестра. Г. Караславов, ОХ II, 24. – Един празник е, дето ще се премени човек, ще се срещне с хора – да познае и той, че живее, – пък ний със залисията си забъркахме вече и делник, и празник. П. Тодоров, Събр. пр II, 175.
5. Разг. Заблуждавам, подвеждам някого да вземе едно нещо за друго; обърквам, смущавам. Колкото нейното облекло ме хвърли в противоречие, толкова духовните и идейните ѝ интереси ме забъркаха съвършено. Ив. Карановски, Разк. I, 88. – Защо викаш? – попита той строго, но все още сдържано. – Нà пък, вика ми се! Предизвикателният отговор в миг забърка момчето. П. Вежинов, СО, 13. – Кучето гонеше добре, но аз го подмамих и го забърках. Елин Пелин, Съч. II, 58. Наблюдавани са мечки, които влизат в дупката си заднишком, с по няколко влизания и излизания, за да умножат следите си и да забъркат неприятеля. П. Петков, СП, 58. // Заплитам2, оплитам1, обърквам. Села с подобни названия може да има около двайсетина в отечеството ни. Подобно явление представят още много реки или местности в България, та забъркват доста картографите и пътниците. Ив. Вазов, Съч. XVI, 30-31. – Бате, иди си! – решително рече Апостол. – Като се върна в града, пак ще приказваме. Сега си гледай работата и не ме забърквай! Д. Немиров, Б, 98.
6. Нарушавам реда, нормалния ход на нещо, внасям безредие в нещо; обърквам. Известието за Чокевото идене в Търново го смути и забърка плановете му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 61. Пашите и каймакамите това си знаят – писмата си, заповедите си, хартиите си, та да забъркат още повече всяка работа. Д. Талев, ПК, 293.
7. Диал. Навлизам в нещо, като газя; нагазвам нещо. Връна коня в задня диря, / та забръка Черно море. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 39. забърквам се, забъркам се страд. Материалите се смилат, смесват се добре и се забъркват с вода, докато се получи рядка каша. Хим. IX кл, 1965, 51.
ЗАБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; забъ̀ркам се св., непрех. 1. Смесвам се, преплитам се с други неща и загубвам подредеността си, изпадам в безредие, неяснота; обърквам се, разбърквам се. Въртят се самички [топчетата на предачната машина] по желязната дъска. Па и конците, с които са вързани и дето тъй бързо се премятат и кръстосват над тях, виж, и те няма да се забъркат и заплетат. Т. Влайков, ПР I, 45. Баща ми прекъсна хода на заканата. Явно беше, че в душата му се забъркаха двете начала: доброто и лошото. Ст. Чилингиров, ХНН, 118. // Заплитам се, омотавам се в нещо, което ми пречи да се движа. Белезниците му пречеха да се движи, сякаш беше сакат; забъркваше се и не съумяваше веднага да се оправи. К. Калчев, ЖП, 209.
2. С предл. в. Включвам се, вземам участие в някаква обикн. неприятна, опасна или непочтена работа; замесвам се, заплитам се. С големи усилия той беше завършил медицина шест години след нея, а после се беше забъркал в някаква афера за контрабанда на злато. Д. Димов, Т, 499. Като го гледаше така яростно пламнал, Евгени с ужас схвана, че се беше забъркал в нещо наистина много страшно, в една много опасна игра. Д. Ангелов, ЖС, 336. – За него обаче са нужни по-специални грижи. Той за пръв път се забърква в такава работа. К. Калчев, ЖП, 161. – Забърка се в политиката, сега искаш и мене да забъркаш в тия работи. Ем. Станев, ИК III, 213. // Остар. Намесвам се в нещо. Забърках ся в разговора им. Н. Геров, РБЯ II, 39.
3. Разг. Изгубвам усета си за местоположение и ориентираност; обърквам се, загубвам се. Наоколо е старият град. Тесни улички, малки магазини, наредени един до друг. Пазарът е толкова шумен, че се забъркваш. Т. Кюранов, АП, 11. Костадин знаеше, че лозето на бъчваря е край пътя, но не помнеше къде точно беше то. Той се забърка, нямаше представа отминал ли го е, или не. Ем. Станев, ИК I и II, 163. Всред него стърчи подобна на замък вила. Тя е голяма, с много зали, преходни тремове, тераси, коридори, парадни стълби, черни входове и всичко това е така сложно, че непознат човек би се забъркал. Г. Белев, КР, 76. Той познаваше добре пътя на запад. Когато даже водачите се забъркваха в гъстите лесове, Боцман се обаждаше с дрезгавия си глас: – Насам, насам, пътят е тук. К. Ламбрев, СП, 244.
4. Изпадам в затруднение, чувствам се безпомощен да се справя с някакъв проблем, тъй като ми изглежда сложен; заплитам се, обърквам се. Захвърли книгите, по цели дни не се прибираше. Майката съвсем се забърка – реши сериозно да поговори със съпруга. Г. Стаматов, Разк. II, 50. Цял следобед се блъскам с една задача и все повече се забърквам. А. Гуляшки, МТС, 16. // Смущавам се, заплитам се, преставам да разсъждавам и да действам логично, правилно поради смущение, изненада и др. Жената се смути, уплаши се и се забърка. Тя не знаеше да се махне ли, или да остане. Г. Караславов, Избр. съч. II, 142. Теодосий му се поклони до пояс. Доброман съвсем се забърка – не знаеше ни какво да прави, ни що да продума. Ст. Загорчинов, ДП, 202-203.
5. Нарушавам, разстройвам нормалното си състояние, нормалния си ред, изпадам в състояние на безредие, обърканост; обърквам се. – Като светкавица бомбата полетява сред конницата. Веднага – още една, друга, конете се изплашват, редът се забърква. Ив. Кирилов, Ж, 36. Работата и тя някак си се забърка. Около вършачката вече толкова не се трупаха. Не бързаха много да берат и царевиците. К. Петканов, МЗК, 238. Забъркаха се времената. Дигна се въстание близо там, в Копривщица и в Панагюрище. Т. Влайков, БСК I, 174.
◊ Забъркал съм трици за някого. Разг. Пренебр. Съвсем не ме интересува някой, не ми е притрябвал, не го обичам. Забъркал съм трици за него, дето не уважава никой друг освен себе си. Забърквам / забъркам в някаква каша някого; забърквам / забъркам в кашата някого. Разг. Направям някого съучастник в някаква неприятна или непочтена работа, намесвам някого в нещо нередно. Мислите го отнесоха пак към града, към Тоня, към околийското управление. В каква каша бяха забъркали момчето му? Г. Караславов, ОХ III, 39. Всичко това можеше да му прости! Но защо, защо помъкна със себе си и забърка в кашата и този простак Гатьо? К. Калчев, СТ, 191. Забърквам / забъркам ги едни; забърквам / забъркам я една. Разг. Ставам причина за някакви неприятности, създавам неприятно, объркано положение. – Забърка ги едни, сега те е срам да си покажеш лицето пред хората. Чакаш на тепсия да ти я [булката] донесат, ама няма да дочакаш. И. Петров, НЛ, 198. Забърквам / забъркам главата (ума, акъла) на някого. Разг. 1. Повлиявам зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие. Той заряза учението и тръгна с някакви младежи, които му забъркаха главата. 2. Успявам да направя някой да се влюби в мене, успявам да увлека някого по себе си. Той така ѝ забърка главата, че тя изостави семейството си. Δ Внимавай да не ти забъркат главата жените, че да си зарежеш къщата. Забърквам / забъркам конците. Разг. 1. Изпадам в затруднено, неблагоприятно положение, от което не мога да намеря изход. – Хитри са, но тоя път забъркаха конците – отвърна му дълбокомислено Гроздан. Като си идат англо-френците, ще ги питам аз тогава. Г. Караславов, ОХ II, 113. 2. Обхваща ме силно смущение и не зная какво да отговоря, да кажа; обърквам се. Помогни ми, да ти помогна и аз. Колко пари имаш? Миряна забърка конците. Имаше в спестовната каса десетина хиляди лева, но да признаеше, че има само толкова, беше му срамно. Ем. Станев, ИК I и II, 197-198. Забърквам / забъркам някаква каша (попара, трици); забърквам / забъркам кашата<та> (попара<та>, трици<те>). Разг. Причинявам някакви неприятности, създавам неприятно, заплетено положение, обикн. с интриги, клевети. Всички мислеха, че Васил не бил заминал в отпуска, а просто офейкал, защото тук бил забъркал някаква каша и сега се крие. М. Грубешлиева, ПИУ, 134. През лятото чичо Мартин забърка и друга каша и за малко не вкара в беда и нашето семейство. И. Петров, ПР, 55. – Седни, седни – подкани го той. – Аз не казвам аферим на това, което прави тук Каулбарс. И той много трици забърка. В. Геновска, СГ, 509. На, пак сгреших, / забърках хубава попара! / Жената пак ще ми се кара. М. Петканова, ЦТ, 62. Забърквам / забъркам сметките на някого. Разг. Попречвам за осъществяване на плановете или намеренията на някого, развалям, осуетявам плановете, намеренията на някого. Той съвсем ми забърка сметките с неочакваното си пристигане тук. Забърквам / забъркам сметките си. Разг. Разстройвам се финансово. От нищо не се плаши той, пък като забърка сметките си, току се смей само. Като печели пък – печели. Така по-рано со саханите с капаци... Направи ги со стотици, а никой не иска да ги купува. Д. Талев, ПК, 324. Забърквам се / забъркам се в някаква каша; забърквам се / забъркам се в кашата. Разг. Ставам съучастник в някаква неприятна или непочтена работа, намесвам се в нещо нередно. Друго ме интересува и вълнува напоследък, .. и през цялото време на тази война, от момента, когато и ние се забъркахме в тази каша. К. Калчев, ЖП, 450. Тя ме съветваше да не давам простор на „неуравновесения си характер“ и да не се забърквам в кашите на института. Др. Асенов, СВ, 57. Забърквам се / забъркам се като куче във (на) воденица (в сливи, в небрано лозе). Диал. Извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал по моя вина (употребява се обикн., когато някой е заловен, при извършване на нещо нередно). Забърквам се / забъркам се като пиле (петел, пате) в кълчища. Разг. Обхваща ме силно смущение и съвсем не зная как да постъпя или да отговоря. – С ред бе, джанъм, с ред. И аз бързам. Не виждате ли, че и аз се забърках като пате в кълчища? – отговаряше Джезара. Ст. Чилингиров, ПЖ, 155-156.