омота̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време омота̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време омота̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време омота̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време омота̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време омота̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време омота̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време омота̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време омота̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време омота̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време омота̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време омота̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение омота̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение омота̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие омота̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие омота̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие омота̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие омота̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие омота̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие омота̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие омота̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие омота̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие омота̀вайки - деепричастие омота̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие омота̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие омота̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие омота̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие омота̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие омота̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие омота̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие омота̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие омота̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие омота̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие омота̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие омота̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие омота̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие омота̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие омота̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие омота̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие омота̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие омота̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОМОТА̀ВАМ, -аш, несв.; омота̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. С предл. о к о л о. Мотая, навивам нещо (обикн. въже, тел) около друго нещо; намотавам, замотавам2. Наблизо група рибари мълчаливо стягаха лодките си. С решителна напрегнатост те навиваха мрежите.. и омотаваха въжетата около намазаните със смола мачти. Ал. Бабек, МЕ, 34. Жак грижливо бе нарязал теловете и тъй ги бе омотал около върлината, та при отместването на всеки прът да се отместват и кълбата тел. Б. Райнов, ДВ, 193-194. Валя омотаваше така сръчно преждата около извитите телчета, сякаш с това се бе занимавала още от своето детство. Д. Калфов, Избр. разк., 301. От нея [камбаната] до мене е обтегната тънка връв, чийто край съм омотал около показалеца си и щом свия пръста си — камбаната лудо се мята и звъни, звъни. Г. Райчев, Избр. съч. I, 79.
2. Увивам кърпа, шал, бинт, парче плат и под. около част от тялото си. Тя.. бе омотала главата си в цветен тюрбан, който правеше бледното ѝ лице и пепеляво-русата ѝ коса още по-незврачни. Д. Димов, Т, 41. Старецът беше в дрипи.., краката си беше омотал с парцали, мокри от продънените цървули. Х. Русев, ПЗ, 88-89. Авторът скоро наложи велурената шапка, омота шалчето и тръгна да излиза. П. Вежинов, СбСт, 54. Когато арабинът се дотътра до мене, оставяйки по пясъка червена диря, аз го превързах грижливо, а после омотах с бинта и своя крак. П. Бобев, К, 32. // Покривам, завивам, обвивам някого или нещо със завивка, плат, дреха и под. Облеклото било все от тънка свила, но князът усетил въпреки това, че са го омотали като буба. Н. Райнов, КЧ II, 53. Както беше омотал снагата си от главата до петите, така сякаш потулваше душата си. Ст. Даскалов, ЕС, 81. Кога да извадиш детето из коритото, омотай го в пелени, леко нагрети. Й. Груев, КН 7 (превод), 83.
3. Връзвам някого или нещо, като навивам, усуквам нещо (обикн. въже) около него. Притисна Аго към дирека и взе да го омотава с въжето. Й. Йовков, АМГ, 22. Медковските чорбаджии го завързали с въже за стълба, цялото му тяло омотали, а краката му не опирали до земята. А. Каралийчев, НЗ, 71. Волерски.. изведнъж склещи Джонковите ръце и ги омота с дългия ремък. А. Страшимиров, ЕД, 83. Вързаха кучетата със синджирите, а връвта омотаха около краката на убитата сърна и като мушнаха под нея пръта, двамата я понесоха към къшлата. Ем. Станев, ИК I и II, 465.
4. Оплитам едно нещо в друго така, че трудно да се разделят; заплитам, замотавам2, преплитам. — Омотали са конците — рече жената. — Сигур прежда носят нанякъде, па са я объркали горе. Й. Радичков, СР, 89. В дъното на тая стена две стари лози лениво издигат дебели вити стъбла и омотават тънки пръчки над високи чардаци. Д. Калфов, ПЮН, 91. // Разбърквам, заплитам2, преплитам. Заекът скочил от горния бряг на пътя до долния, завъртял се, омотал си стъпките и поел направо нагоре между боровете. Ламар, ПР, 75.
5. Прен. Разг. Нарушавам реда, нормалния ход на нещо, внасям безредие; обърквам, забърквам3, замотавам2, заплитам2, оплитам. През двегодишното си управление тя [либералната партия] омота още повече вътрешното положение.., стана автор на отвратителни гешефти.. и слезе от властта. Бълг., 1902, бр. 447, 1. Една работа не можеш да свършиш като хората — все нещо ще омотаеш.
6. Прен. Разг. Въвличам, намесвам някого в нещо, обикн. неприятно или непочтено; замесвам2, забърквам3, замотавам2, заплитам2, оплитам. Не щеш ли, един път на министрите му [на царя] дотегнало да ги омотава в пакости. Па и самият народ взел да ръмжи срещу тях, че слушат господаря си, за каквото не трябва. Ц. Церковски, Съч. III, 277. — Я, и вързоп помъкнали. Закъде ли? — Къде? Види се да се покажат жалостиви пред ония, да ги омотаят в лъжовната си вяра. М. Смилова, ДСВ, 18.
7. Прен. Разг. Заблуждавам, лъжа някого, за да го накарам да постъпи както желая или измамя; замотавам2, подлъгвам. Как се реши да дойде в тая къща?.. Омота я Келепирица. След като ѝ пъхна вълнената кърпа, вече не я остави. Б. Несторов, АР, 253. Тръгна чичо Дяко из панаира конче да продава.. Един дебел [търговец].. пипна чича Дяка за ръката.., омотаха го и дорде туй-онуй, грабнаха му повода от ръцете, наброиха му пет хилядарки и... туй-то булка Спасовден! Чудомир, Избр. пр, 208. Гана като че нарочно му измисляше разни глупави и досадни работи, все намираше да го омотае с нещо, да го разкара някъде из къщата или из двора. Г. Караславов, ОХ II, 23. // Успявам с хитрост да накарам някого да се увлече по мене, да ме слуша и под.; замотавам2, оплитам. — Мен не ми хареса тази Нешева.. През всичкото време все за Балашева говори: ще гледа да го омотае тя. А. Страшимиров, К, 33. И на него няма да простя. Хич да го омотае една пола, да се води той, глупакът му с глупак, по женска пипка! Г. Караславов, С, 157. — Ей с тия уста си го омотал, че не вижда над каква пропаст сме надвиснали и той, и аз, и децата ни. Г. Крънзов, Избр. п, 110.
8. Остар. и диал. Взимам, отнемам нещо по нечестен начин; отмъквам, завличам. Двадесетина души разложани — бежанци, ако считат, че аз по лукав начин съм им омотал 80 лири, нека се отнесат гдето трябва и си ги вземат. Пряп., 1903, бр. 69, 4. омотавам се, омотая се I. Страд. от омотавам. II. Възвр. от омотавам във 2 знач. Без да оправи леглото, тя се омота в шарената валяна черга, покри очите си и уж захърка. Кр. Григоров, Н, 65. Настъпи есента.. Плодовите червеи се омотаха в пашкулчетата си из пукнатините на кората. П. Бобев, ЗП, 79.
ОМОТА̀ВАМ СЕ несв.; омота̀я се св., непрех. 1. Увивам се, замотавам се, заплитам се в, около някого или нещо, като му преча да се движи, спъвам го; оплитам се. Владимир скочи от леглото, чергите се омотаха около краката му. Сп. Кралевски, ВО, 116. Изведнъж нещо свирна във въздуха като камшик и.. яко се омота около мене.. Гледам — смокът се обвил в краката ми. П. Вежинов, ЗНН, 137. — Я вижте, ей! — дигна другият селянин нещо, което се омота в нозете му. То беше пребрадка. А. Страшимиров, ЕД, 178. // Замотавам се, заплитам се в нещо, от което трудно мога да се измъкна; оплитам се. Змията се показа отдолу, омота се в мрежата и факирът я завърза. Ламар, ГМ, 40. ● Обр. Блесна фенер.., светлини трепнаха в уличните локви, полазиха като змийски езици по варосаните стени на съседските къщи, омотаха се в ниските клони на черницата. З. Сребров, Избр. разк., 41.
2. Прен. Разг. Намесвам се, вземам участие в нещо, обикн. неприятно, непочтено или опасно; замесвам се, забърквам се, замотавам се, заплитам се, оплитам се. Тя вече бе взела страха на тази партия, в която бяха се омотали всичките ѝ деца. Г. Караславов, ОХ IV, 178. Д-р Байлов бил член на комитета, но се е омотал сега в някаква исто- рия с някаква шпионка. А. Старшимиров, Съч. V, 202. — Много се разбърка света, па и ние се омотахме и май няма да излезе на добро.. Голяма работа са англо-френците, няма да ги спрем, само дето гинем. Г. Караславов, ОХ II, 126. Дойде, зърна и омота се / във гешефти изведнъж. Хр. Смирненски, Съч. II, 72.
3. Прен. Разг. Увличам се по някого; замотавам се, оплитам се. — Оня разбойник сън не ни даваше да спим — кой каквото прави, той пред портата ни... Караха така, докато тя се омотае. Г. Караславов, СИ, 217.
4. Прен. Разг. Изгубвам представа за местоположението си; обърквам се, забърквам се, заплитам се. Целият ден ние се въртяхме по тие планини и дотолкова се бяхме вече омотали, щото два пъти се намерихме на онова място, отгдето бяхме тръгнали сутринта. З. Стоянов, ЗБВ II, 195.
5. Прен. Разг. Не съумявам да се справя с някакъв проблем поради трудността му или поради своето незнание, неопитност и под.; обърквам се, оплитам се, заплитам се, забърквам се. Вече половин час се мъча с тая задача и така съм се омотал в нея, че най-добре е да се откажа. // Не съумявам да отговоря или да постъпя както трябва поради смущение, обърканост; обърквам се, забърквам се, заплитам се, оплитам се. Ако го качат на сцената и го накарат да каже „едно, две, проба“, ще се омотае, ще се обърка и нищо няма да излезе. В. Жеков, ТП, 73.
6. Прен. Разг. Нарушавам, разстройвам нормалното си състояние, изпадам в безредие; обърквам се, забърквам се, оплитам се. Лятото си отиваше, трябваше да се мисли за сеитба.. Само една нива да сбърка и работата им съвсем ще се омотае. Г. Караславов, Тат., 36. В гърдите ѝ се надигна яростно чувство, мислите ѝ се омотаха и не знаеше как да постъпи.
7. Остар. За мисъл, убеждение — навлизам трайно, залягам в съзнанието, ума на някого; втълпявам се. Тая разправия толкова яко му ся омотала в ума, чтото Кларксон не можеше да ся отръси от нея. Й. Груев, СП (превод), 171. Тая мисъл толкова му ся втлапила и омотала в главата, чтото Аркрайт и дене, и ноще мислил как да я изкара накрай, та да направи такава прялка [на вал]. Й. Груев, СП (превод), 30.
◊ Омотавам се / омотая се като петел в кълчища. Разг. 1. Напълно се обърквам. Те [стражарите] тичаха запъхтени и като нагазиха направо през бодливата тел на оградата, тъй се оплетоха, че дълго време не можеха да излязат оттам. Старшията се развика по тях: — У-ух, какавани! Омотаха се като петел в кълчища! М. Марчевски, МП, 71. 2. Много силно се смущавам, обърквам и не мога да говоря смислено. Опита се да отговаря на поставените въпроси, но след първите грешки се омота като петел в кълчища.