замота̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време замота̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време замота̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време замота̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време замота̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време замота̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време замота̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време замота̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време замота̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време замота̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време замота̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време замота̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение замота̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение замота̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие замота̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие замота̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие замота̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие замота̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие замота̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие замота̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие замота̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие замота̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие замота̀вайки - деепричастие замота̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие замота̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие замота̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие замота̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие замота̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие замота̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие замота̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие замота̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие замота̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие замота̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие замота̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие замота̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие замота̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие замота̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие замота̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие замота̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие замота̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие замота̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
Виж повече
ЗАМОТА̀ВАМ1, -аш, несв.; замотàя, -àеш,
мин. св. замотàх, св., прех. Започвам да мотая. Еленът замота рога и храбро посрещна нападението. Ем. Станев, ПЕГ, 38. Той ме завари в момента, когато замотавах преждата на мотовилката. замотавам се, замотая се страд.Виж повечеЗАМОТА̀ВАМ2, -аш, несв.; замотàя, -àеш, мин. св. замотàх, св., прех. 1. Намотавам, завивам (въже, жица, прежда, плат и др.) около друго нещо. Противоп. размотавам. Тръгнем ли някъде двамата, рече ли ми да стоя пред кравите, дорде замотае вървите на цървулите си, грабвах остена и заставах. Кр. Григоров, ОНУ, 44. Младежът вече замотаваше крака си. Д. Ангелов, ЖС, 295. // За въже, ремък, жица и под. – омотавам, оплитам някого или нещо. Работеше в държавното стопанство и там почина при една злополука – бяха я замотали каишите на вършачката. К. Калчев, ДНГ, 13. Падналите поводи бяха замотали краката на коня.
2. Прен. Разг. Забавям, обикн. нарочно извършването, решаването на нещо, като създавам излишни усложнения. Въпросът с най-драстичната санкция – уволнение, остава в ръцете на депутатите. А те ще го замотаят под претекст, че става много сложно. Банк., 2008, бр. 22 [еа]. Замотахме я да ся не разбере каква е. Н. Геров, РБЯ II, 93.
3. Прен. Разг. Въвличам, намесвам, вплитам някого в нещо, обикн. неприятно или непочтено; заплитам2, оплитам, замесвам2, забърквам3. Това християнство, Каране, дето тук е потопило всичко, ще ни замотае, от мене да го знаеш! Това ме уплаши! Й. Вълчев, СКН, 192. Дали пък квартирантите им прежни, / студенти с наем все недоплатен, / без печка през ония зими снежни, / задекламирали „Да бъде ден!“ – / момичето ѝ тъй не замотаха? Бл. Димитрова, Л, 13. // Успявам с хитрост да накарам някого да се увлече по мене; омотавам. Събрал се бе много народ в църквата да гледа младоженците, но между людете по църковния двор се дочуваха такива разговори: – Изгоре учителката... – Как я замота и нея, брей! Майстор! Д. Талев, ПК, 419. Чух в тоя въпрос кондензирана цялата майчина тревога с всички отчаяни въпроси към мене и към съдбата: каква съм, откъде съм, дали съм успяла вече да замотая единствения ѝ син? Бл. Димитрова, ПКС [еа].
4. Прен. Разг. Съзнателно въвеждам някого в заблуда, измама; залъгвам2. Като разбра, че епитропите и занапред няма да го оставят на мира, реши отново да ги замотае с нещо, да ги залъже и да отложи някак тая неприятна работа. Г. Караиванов, ЮМ, 9-10. Бебо не беше дете като Верка, за да го замотаят с кукли или клетви. П. Вежинов, СО, 54.
5. Прен. Разг. Правя нещо да стане неясно, трудноразбираемо; забърквам3, заплитам2, оплитам. От него [Подрумче] те [новите поети] са учили да не замотават мислите си в многословие и не замъгляват чувствата си с кисела или сладка сантименталност. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 112. Повечето от едновремешните и сегашните философи са изяснили хубостта с един толкова тъмен начин, щото наместо да изяснят питането, тий го затъмняват и замотават. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 25-26. замотавам се, замотая се I. Страд. от замотавам. II. Възвр. от замотавам в 1 знач. Аравитяните са замотавали в широки покривала и имали дълги лъкове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 178.
ЗАМОТА̀ВАМ СЕ несв.; замотàя се св., непрех. 1. Обикн. с предл. в. Омотавам се, обърквам се, заплитам се, обикн. в нещо. – Какво?! Изпусна ли го [кефала] пак! Пак ли го изтърва! – заразпитваха едновременно и двамата. – Не, не! Тук е! От водовъртежа замота се в дъното на коренака! Д. Калфов, С, 39. Имало е голяма опасност да не би червата, които са тънки цевици, близо пет пъти по-дълги от цялото тяло, да ся разместят или замотаят и сплетат по причина на бързите движения на тялото. ИЗ 1877, 44. // Попадам сред нещо гъсто или омотано, което пречи на движението ми. Ние отдавна бяхме са замотали в една гъста, но равна гора в околността на с. Ветрен. З. Стоянов, ЗБВ II, 121.
2. Прен. Забърквам се, обърквам се, загубвам ориентация някъде (при множество хора, улици и под.). Замотах се в едни улички на пазара и едва се прибрах.
3. Прен. Разг. За положение, обстановка, работа, случай и под. – обърквам се, забърквам се, ставам труден за оправяне; заплитам се. Ако ли пък видим някого, че е съвсем объркал конците, завил са и замаял и не знае каква да я върти, като отвред работата му са е замотала, то ние, ако и да можем да му помогнем, не щем, теглим са настрана. Ил. Блъсков, ПБ II, 4-5. Гръците ги се блазни нещо и току шикалкавят, дано са замотае работата, да са не сбъдне реченото за славяните. НБ, 1876, бр. 54, 211.
4. Прен. Разг. Размотавам се, движа се някъде, обикн. без определена цел, без да върша нищо; разтакавам се. За да избягам, се замотавам из пазара. Кап., 2008, бр. 18, 14. Аз се замотавам пред шкафа, където съзирам оставено писмо до мен.
5. Прен. Разг. Забавям се, обикн. неоправдано, да свърша, да направя нещо, което е нужно, нещо необходимо. Писа ми мейл преди две години, писа ми преди година – не отговорих. Винаги става така – замотавам се да отговоря веднага, после си казвам, ще напиша дълго писмо, пък то дългото писмо, иска време, а време винаги няма. Култ., 2010, бр. 19 [еа]. // Забавям се в извършването на нещо, защото се забърквам, затруднявам с подробности, проблеми. Замотах се в материала и не мога да завърша дисертацията си.
6. Прен. Разг. Обикн. за дете или малко животно – въвирам се в нечии крака. А в туй време именитият писател тайно късаше парчета печен суджук и хранеше едно котенце, което се беше замотало в краката му. А. Каралийчев, С, 282. Две шилета се отделиха, нагазиха във водата. Дойчин ги замери с камъче, подкара ги, но Луда Яна се замота в краката им, събори ги. К. Петканов, ЗлЗ, 6.
7. Прен. Разг. Грубо. Преча някому, като съм непрекъснато около него. – Какво си се замотала около ми! Цяла сутрин с тебе се разправям, работа не мога да хвана.
8. Прен. Разг. Увличам се по някого. Красивата жена винаги си мисли, че недостатъчно е сполучила с брака си, почва да фантазира разни работи, чете разни поезии и току-виж – замотала се след някой донжуан. Г. Караславов, Избр. съч. II, 87.
◊ Замотавам / замотая главата на някого. Разг. 1. Въодушевявам някого за нещо. – Цяло село пламнало – продължи Еленко с ненавист – мало и голямо е тръгнало с хашлаците, дето дошли от Влашко и замотали главата на всички. П. Стъпов, ЖСН, 193. 2. Накарвам някого да се влюби в мене. След няколко часа, прекарани заедно, някои от бойците вече я обичаха така силно и просто, както могат да обикнат хората, когато срещнат жена, която изведнъж да им хареса и да им замотае главите. Ив. Мартинов, ДТ, 208-209. Замотавам / замотая на девет възела някого или нещо. Разг. 1. Залъгвам, обърквам някого. Като говореха, така го замота на девет възела, че нищо не разбра. 2. Правя нещо да стане неясно. Подписа си замотаваше на девет възела, та да е по-внушителен. Замотава ми се / замотае ми се главата. Разг. Получавам световъртеж, загубвам равновесие и ми става лошо. Замота ми се главата от алкохола.