объ̀рквам - първо лице, единствено число, сегашно време объ̀ркваш - второ лице, единствено число, сегашно време объ̀рква - трето лице, единствено число, минало свършено време объ̀ркваме - първо лице, множествено число, сегашно време объ̀рквате - второ лице, множествено число, сегашно време объ̀ркват - трето лице, множествено число, сегашно време объ̀рквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време объ̀рквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време объ̀рквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време объ̀ркваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време объ̀ркваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време объ̀рквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение объ̀рквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение объ̀ркващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие объ̀ркващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие объ̀ркващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие объ̀ркваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие объ̀ркващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие объ̀ркващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие объ̀ркващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие объ̀ркващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие объ̀ркващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие объ̀рквайки - деепричастие объ̀рквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие объ̀рквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие объ̀рквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие объ̀рквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие объ̀рквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие объ̀рквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие объ̀рквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие объ̀рквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие объ̀рквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие объ̀ркван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие объ̀рквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие объ̀ркваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие объ̀рквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие объ̀ркваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие объ̀рквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие объ̀ркваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие объ̀рквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие объ̀ркваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 обърквам (едно нещо с друго) - бъркам - смесвам 2 обърквам (разг.) - разбърквам - размесвам 3 разстройвам - обърквам (нормалния ход на нещо) - смущавамВиж повече
ОБЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; объ̀ркам, -аш, св., прех. 1. Чрез бъркане правя да се смесят две или повече неща (течни, праховидни, зърнести и под.); разбърквам, размесвам. Накълца щир и го обърка с царевично брашно и малко вода, за да нахрани прасето. Δ Объркаха варта с пясъка на гъста каша и започнаха да зидат.
2. Причинявам, създавам безредие, бъркотия някъде; разбърквам. — Пометях мари, сватя, изчистех,.. А той, мари, като влезеше — .., изпонацапа всичко, върколакът му, обърка ми къщата и се пръждоса пак в мътните. Г. Караславов, Избр. съч. II, 453. Хора, добитък и плодородие са сякаш във властта на могъща чужда воля, на някое лудо въображение, което обърква и оправя всичко. Ал. Гетман и др., СБ, 225.
3. Неправилно помислям, вземам едно нещо за друго или някого за друг, като изпадам в заблуда; сбърквам, сгрешавам, смесвам. Ако нощем [Елисей] объркваше пътищата, когато беше на далечна кирия, той прибираше остена в колата, млъкваше и се оставяше на тях [биволиците] — по кръстопътищата те сами избираха коя посока да поемат. Ил. Волен, МДС, 151. Андон толкова се вживя в съня си,.., че обърка портата и тръгна към оградата. Д. Вълев, Ж, 136. Ама като рекоха не го бива старият стрелочник,.. Ами ако обърка стрелките? А бе, как тъй ще ги объркам? .. Кога съм ги обърквал тия важишки стрелки? А. Каралийчев, СР, 100. — Чудя се как не обърква [дядо Гило] часовниците на хората, като ги поправя. А. Каменова ХГ, 105. // Стесн. Разг. Действам неправилно по отношение обикн. на лечението на някого, сгрешавайки диагнозата или начина за лекуване. Тогава още не знаех, че е бил на операция в Русе, че докторите нещо са го объркали. Ст. Поптонев, ОБЛ, 308.
4. Обикн. неволно нарушавам реда, последователността, в която се извършва или протича нещо; сбърквам, сгрешавам. Сладунка и Радко се спогледаха двамата и се позасмяха. Това ме смути и аз обърках стъпките [на хорото]. Ил. Волен, МДС, 25. Когато заговорваше с хората,.. тя се срамуваше, объркваше думите си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 60. В салона танцуваха множество двойки .. Той направи несигурно първите стъпки. Чувствуваше, че ей сега ще обърка такта. Ем. Станев, ИК I и II, 227. Хвърлили от плещите си тежкия летен труд, хората очакваха отмората .. и се шегуваха: „Зимата обърка разписанието си, но като види, че не сме я очаквали, ще се върне назад“. И. Петров, НЛ, 6. // Разш. Греша, бъркам, сгрешавам. — Всичко стана хубаво, само едно нещо обърках. — Кое? — Излъгах се, че остарях. Не му беше времето сега да остарявам. Друг път не съм правил такова нещо. А. Каралийчев, НЗ, 220-221. Отпърво слушаше неохотно,.. Бях объркал обаче нещо в разказа си, защото познатият се намеси да ме поправи. Б. Райнов, ТП, 250.
5. Преча да протича нормално или да се изпълнява според замисъла, ритмично нещо, предварително организирано, уредено. И какво излизаше в края на краищата, че тая същата жена бе объркала по някакъв начин и живота на Валери, без той изобщо да го подозира. Ал. Томов, П, 148. Но на следната неделя в града пристигна Борис трети с адютанта си,.. и от тоя ден в К... се занизаха много и твърде важни събития, които съвсем объркаха плановете на Рада Джупунова. Ем. Станев, ИК I и II, 247. През зимата събрах няколко деца, но догдето да се запозная с тях .. дойде лято и те се пръснаха по работа. Дойде и чумовата година: тя обърка всичко. Ил. Блъсков, СбНУ ХVIII, 549.
6. Предизвиквам смут, неточности в поведението или разсъжденията на някого, като го заблуждавам или му преча да мисли логически, да съобразява и да постъпва, отговаря правилно. Боян реши, че най-добре е да излезе с пешката пред тура, макар че този ход не бе предизвикан от никакъв план за действие. Просто така той изненадваше и объркваше противника. Ем. Манов, ДСР, 54. — Гледай тук — посочи той следите. — Виж какви скокове са правили [вълците]. Гонили са сърните малко отдясно, дано ги объркат и принудят да се върнат назад. Ем. Станев, ПЕГ, 24. Тя [Божура] повече слушаше какво се говори из село. А ходеха приказки, които я измъчваха, объркваха я,.. Веднъж чу, че Василчо си иде; но още същия ден чу, че Василчо си иде,.., но щял да се ожени за Ганила. Й. Йовков, СЛ, 72. Фрайслер изведнъж изостави примирителния тон, с който бе задал първите два въпроса с цел да обърка обвиняемия. В. Геновска, СГ, 141.
7. Диал. Намесвам някого в някаква дейност, работа, обикн. неприятна, нежелана; набърквам, забърквам. — Нас да не объркат в тази проклета война — рече Кръстьо примирително, защото се страхуваше, че гостите могат да се скарат. — Нас да не закачат. Г. Караславов, ОХ I, 81. За да не обърка и майка си в тази работа, Ленко каза, че е отишъл у дома си и че седял в градинката до късно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 327. обърквам се, объркам се страд. от обърквам в 1-4 знач. В бараките налъмите безбройни / на прага се объркват сутринта. Бл. Димитрова, Лав., 130. Месото се обърква със зеленчуците.
ОБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; объ̀ркам се св., непрех. 1. Само в 3 л., обикн. мн. Присъединявам се без ред към нещо друго, към други, като се смесвам с тях, ставам част от тях; размесвам се. Към икиндия веселието и хора̀та завършиха. От града бяха надошли доста любопитни граждани и младежи, които се объркаха с празнуващите. Г. Караславов, ОХ I, 332. Спокойната и черна маса до мелницата изведнъж трепна, хора и коне се объркаха, чу се продължителен шум и звън на желязо. Й. Йовков, Разк. I, 132. Дядо Петко и Плявата заговориха за бълхите, забравиха за Цветковата мъка и излязоха вън, объркаха се с жените. К. Петканов, МЗК, 167.
2. Нарушавам, загубвам реда, в който съм се намирал, като се преплитам, смесвам с друг; разбърквам се, размесвам се. Последва страшна блъсканица и в облаците прах, които вдигаха развихрените коне, редиците се объркаха. Ст. Загорчинов, ДП, 434. Някой от тълпата извика: — Бягайте, конница иде! Тълпата се обърка, едни други се заблъскаха. К. Петканов, В, 247. Записките ми са се объркали и трябва да ги подредя. Учихме заедно с приятелка и книгите ни се объркаха.
3. Неправилно приемам, смятам едно нещо за друго или някого за друг и допускам грешка; сгрешавам, сбърквам. — На двадесетина крачки има отдясно вратичка за нашия двор .. Влезте вътре,.. — Няма ли друга вратичка? Елате да ми покажете, да не се объркам. Ем. Станев, ИК I и II, 182. Вчера цял ден го гледах как размива боите. Жълти, зелени — какви ли не щеш. Друг да е, ще се обърка, а той цял ден в църквата стои и рисува. П. Константинов, ПИГ, 140. // Правя, допускам грешка, когато върша някаква работа, някакво действие; сбърквам, сгрешавам. Малко ли велики списатели са се обърквали в избора на кариерата си? Ив. Вазов, Съч. ХI, 147. И после разправял: / „Брей, как се обърках, / и ето ти тебе / бесило“. Н. Вапцаров, Ст 1951, 37.
4. Преставам да зная къде съм, как да отида при хора или на места, които са ми познати; губя се, загубвам се. — Ами сега? — каза той. — Из кой път да уловим. Ех, че се объркахме! Ами сега накъде да вървим. Й. Йовков, ПГ, 19. — При мене е от три месеца. Едва свикна с одринските улици. Отначало все се объркваше и трябваше да ходя, да я търся. К. Петканов, ЗлЗ, 29. Той [Кондо] непрекъснато скиташе от място на място — и тъй често променяше местата, че друг би се объркал и би забравил де е турил парите последния път. Д. Немиров, Б, 61. След това ни казаха, че вечер в околностите на милионната столица се объркват дори опитни шофьори,.. Г. Караславов, Избр. съч. III, 353.
5. Преставам да съобразявам и да разсъждавам логично, точно, губя самообладание и не мога да действам правилно, обикн. поради смущение или други необичайни обстоятелства; заплитам се, оплитам се, сбърквам се. Тръшна се на сламата и почна да обмисля какво ще говори на разпита. Главно да не се обърка. М. Грубешлиева, ПИУ, 265-266. Дянко съвсем се обърка. Струпаха му се много заплетени неща, които си противоречаха едно на друго. П. Проданов, С, 17. Боях се, че може в последния ден да се откаже,.., да не го научи или пък да се обърка пред елхата, да го забрави [стихотворението],.. Л. Александрова, ИЕЩ, 126. Джапар немалко се зачуди, като видя Сали Яшар да иде у дома му, но още повече се обърка и слиса майка му. Й. Йовков, ПК, 23-24. Коларят е нетърпелив; отвреме-навреме той псува под нос, псува докторите, които също са се объркали и не знаят какво да правят. Л. Стоянов, Х, 63. // За мисли — преставам да следвам логичния си ход, поради невнимание, смут или друго силно чувство. „Как ми се обърка умът таз сутрин! Като излязох на тоя път, мислех, че съм излязъл на пътя за Сеново. А пък то — вървях, вървях и право на поста!“ Й. Йовков, ЧКГ, 249. Сърцето ѝ биеше ускорено, мислите ѝ се объркваха. „Ходиш някак с краката навътре!“- спомни си думите му. М. Грубешлиева, ПИУ, 192.
6. Преставам да протичам, да се развивам нормално, следвайки досегашния си ритъм, подредба. Прибраха бай Нико в карцера .. Настроението ни изведнъж се понижи, животът ни някак особено се обърка. Дори за най-дребните неща възникнаха спорове. П. Вежинов, ЗНН, 54. Най-сетне Иван разбра защо майка му се държеше така със снахата. Животът му се видя тежък и сложен, всичко се объркваше все повече и повече. Г. Караславов, Тат., 55. Великият везир пусна развалени пари и хората вече не вярваха на среброто, та търговията и занаятите се объркаха. А. Дончев, ВР, 18. — Добре... Една работа, докато не се обърка, не се оправя. Тъкмо утре ще разгледаме свлачището заедно... К. Колев, М, 37.
7. Диал. Приобщавам се към някого, започвам да общувам с някого. Разпитите бяха тежки, мъчителни. Доктор Гатев не знаеше нищо по работите на хората, с които тъй случайно се обърка. М. Грубешлиева, ПП, 168. Защо се държеше така? Дали защото не искаше да се обърква с комунистите, или защото беше се изплашил и бе решил да се отдръпне от обществена работа,..? Г. Караславов, ОХ IV, 424.
8. Диал. Намесвам се в някаква дейност, заемам се с работа, извършвана от определени хора, към които по принцип не принадлежа; набърквам се, забърквам се. И вече не само мъжете се месеха в тези пусти партии, ами и жените взеха да се объркват в политиката. Г. Караславов, ОХ IV, 63.
9. Диал. Потърсвам навсякъде, претърсвам джобовете си да извадя нещо; пребърквам се. Ивко разкопча раницата, обърка се по джобовете и раздаде писмата и дребните подаръци, които носеше от фронтоваците. Ил. Волен, НС, 19.