смуща̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време смуща̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време смуща̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време смуща̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време смуща̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време смуща̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време смуща̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време смуща̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време смуща̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време смуща̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време смуща̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време смуща̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение смуща̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение смуща̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие смуща̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие смуща̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие смуща̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие смуща̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие смуща̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие смуща̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие смуща̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие смуща̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие смуща̀вайки - деепричастие смуща̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие смуща̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие смуща̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие смуща̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие смуща̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие смуща̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие смуща̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие смуща̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие смуща̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие смуща̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие смуща̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие смуща̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие смуща̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие смуща̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие смуща̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие смуща̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие смуща̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие смуща̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
смущàвам, -аш, несв.; смутя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Предизвиквам у някого смут, безпокойство; обезпокоявам, тревожа. Изглеждаш много неспокойна, / какво те толкова смущава? М. Петканова. Тя не искаше да смущава мъжа си със своите лични скърби и болки. Дим. Талев. Много неща имаше, които го озадачаваха, които го смущаваха и плашеха. Ст. Дичев. || Правя някого да загуби самообладание, да не знае какво да прави; обърквам, заплитам. Реши да го смути с някой заплетен въпрос. Вазов. Ти ме смути, не знам що да ти отговоря. Дим. Талев. Неговите думи съвсем смутиха зачервената Дана. Тя се закашля, изпусна чашата, която слагаше пред Левски. Ст. Дичев. 2. Развалям нормалното състояние на нещо; нарушавам. С копнежи нови, непознати / в гърди покоя ми смути. Вазов. Една неприятност смути за малко веселието. Йовков. Не сбъднаха се светлите мечти, / но мъка вярата ми не смути / в доброто земно, в правдата света. Н. Ракитин. 3. Представям спънка, неудобство за някого или за нещо; затруднявам, преча, безпокоя. Тая силна светлина и обилие смущават, ослепяват слаби очи. П. П. Славейков. Марин трябва да работи, а децата все пак смущават — тичат, тропат. О. Василев. През тия години враговете на републиката по всички начини се мъчеха да смутят свободния и щастлив живот. П. Вежинов. смущавам се, смутя се страд.Виж повече