мъ̀тя - първо лице, единствено число, сегашно време мъ̀тиш - второ лице, единствено число, сегашно време мъ̀ти - трето лице, единствено число, минало свършено време мъ̀тим - първо лице, множествено число, сегашно време мъ̀тите - второ лице, множествено число, сегашно време мъ̀тят - трето лице, множествено число, сегашно време мъ̀тих - първо лице, единствено число, минало свършено време мътѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време мътѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение мъ̀тихме - първо лице, множествено число, минало свършено време мътѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време мъ̀тихте - второ лице, множествено число, минало свършено време мътѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време мъ̀тиха - трето лице, множествено число, минало свършено време мътѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време мъ̀тех - първо лице, единствено число, минало несвършено време мъ̀теше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мъ̀техме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мъ̀техте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мъ̀теха - трето лице, множествено число, минало несвършено време мътѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мъ̀тещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мъ̀тещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мъ̀тещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мъ̀теща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мъ̀тещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мъ̀тещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мъ̀тещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мъ̀тещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мъ̀тещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мъ̀тейки - деепричастие мъ̀тил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мътѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мъ̀тилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мътѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мъ̀тилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мътѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мъ̀тила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мътѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мъ̀тилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мътѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мъ̀тило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мътѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мъ̀тилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мътѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мъ̀тили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мътѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мъ̀тилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мътѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мъ̀тел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мъ̀тела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мъ̀тело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мъ̀тели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мъ̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие мъ̀тения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие мъ̀теният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие мъ̀тена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие мъ̀тената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие мъ̀тено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие мъ̀теното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие мъ̀тени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие мъ̀тените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. мътя
- - Дяволите мътят в него
Виж повече- - Не мътя пилета
- - Не учи старец да мъти яйца
- 2. мътя
- - Мътя акъла
Виж повече- - Мътя водата (водите)
- - Мътя главата
- - Мътя мозъка
- - Мътя ума
МЪ̀ТЯ1, -иш,
мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя течност да стане мътна. Водата на Дон е сура, защото, както казва една стара казашка песен — бялата рибица и студените извори я мътят. А. Каралийчев, ПД, 212. Трябваше да троша леда, да газя ледената вода, да я мътя и тъй да ловя. Ем. Станев, А, 70. Вълкът рекъл на агнето: — Защо ми мътиш водата? — Но аз пия по-долу от тебе — отвърнало агнето кротко, — как ще ти мътя водата! СбСт, 71. На бистро езеро водите / не мъти есенният лист! Ас. Босев, ВМД, 112.Виж повече2. Прен. В съчет. с отвл. същ. Смущавам, безпокоя, обърквам. Само в ушите му звучаха думите на момата, мътеха му мислите. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 19. Да обесим някого на стожера и всичко ще се оправи! Нима не Ви е ясно, че портупей Спасов мъти всичко. Д. Добревски, БКН, 147. Сълзи от мен не извличай / и душа ми не мъти! Ив. Вазов, Съч. I. 109. Не мътете ми сънят, / вий, човеци безпокойни. Ив. Вазов, Съч. II, 197.
3. Диал. Бия (в 19 знач.); бутам. Той мя рано скориват да му млъза овцяте, / да му мъта млякото. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 108. мътя се страд. Водата се мъти от добитъка, който водят тук на водопой.
МЪ̀ТЯ СЕ несв., непрех. 1. За вода — ставам мътен. — Дунав наедрява, залива бреговете, водата се мъти и рибата се скрива. С. Северняк, ОНК, 113. // За река, море и под. — ставам с мътна вода. Буйно се лее лудата Яна, / дига се, плиска, изпуща пяна, / мъти се, стене, отдъно клека / нейната тъмна бездна дълбока. Ив. Вазов, БМ I, 72.
2. Прен. За ум, съзнание — обърквам се, изпадам в състояние, при което не мога правилно, реално да възприемам и да разсъждавам. Така ли се стори Арону или наистина имаше прилика, лицата напомняха моминския лик на Сара. Умът му започна отново да се мъти и той стисна ръцете си една ο друга, за да не се хвърли в купчината и да размаха пестниците си наляво и надясно. Ст. Загорчинов, ДП, 271.
3. Прен. За обстановка, среда, положение, време и под. — обърквам се, ставам неспокоен, размирен, несигурен. И те отдавна усещаха, че времето се сменя, че се мъти. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 166.
◊ Мътя акъла (ума, главата, мозъка) на някого. Разг. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам някого. „Враг на нашата вяра, на нашия дьовлет и на падишаха ни е гяуринът! Пазете се, правоверни, от гяурина, .. “Ех, ех... Що ми мътиш акъла, ходжа ефенди? .. Един е аллах за всички живи твари. Д. Талев, ПК, 297. — Ти слушай какво ти думам. Не слушай тия чапкъни като оня, уволнения даскал, който ви мъти главите. Гледай си работата, пък да е здраве — от наесен мога да ти поувелича с някоя пара надницата. П. Здравков, НД, 48. Мътя водата (водите). Разг. 1. На някого. Умишлено създавам пречки, спънки в работата на някого, умишлено преча на преуспяването му; действам във вреда на някого. Дошъл си е Абрашев .. Рогев му мъти водата и смята един ден тук да се избира за депутат. Ем. Станев, ИК I и II, 262. Пропада планът често пъти / или върви на самотек. / Но кой вода на теб ще мъти, / когато ти си наш човек? СбСт, 161. 2. Някъде. Създавам бъркотии, размирици; размирявам. „Аха, казва [майорът], тука и на противодържавни идеи мирише .. Аз, казва, отдавна подозирах, че някой мъти водата тук .“ П. Незнакомов, БЧ, 29. Филолозите и оттук са прогонени, както поетите от Платоновата република — и на същото основание: да не мътят водата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 156.
МЪ̀ТЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. За птица — лежа на яйца, за да се излюпят пилета. В клоните на тая чудна върба открай време имаше дванадесет щъркови гнезда и всяка пролет в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели. Елин Пелин, Съч. II, 7. Подир коситба ние откриваме тук или там на най-неочаквани места стари гнезда на пъдпъдъци и яребици. „Бре, бре! — викам си.— Гледай ти, сто пъти сме минавали оттука и не сме забелязали, че пъдпъдъкът е мътил!“ Й. Радичков, ББ, 105. Свраката прави две или три гнезда. В едно тя мъти, в другите си почива през различно време на деня. Ив. Димитров, ОП, 26. Тези редки птици [пеликаните] някога мътели и в блатата край Свищов, но наплашени от хората, потърсили по-закътани места. В. Бешовски и др., ЕП, 3. Ако тежи на квачката да мъти, пилци не мой отвъди. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 26.
2. Прен. Пренебр. Готвя, подготвям нещо. Живей, радвай се на големството си! А той — заговор мъти, бунт подсторва. М. Смилова, ДСВ, 276. — Тебе пък откога ти дойде на ум да се тревожиш за Русия? И от какво е тя недоволна? — От този журнал, който мътите тука — посочи тя съседната стая, която държеше Благоев. В. Геновска, СГ, 290. Българите мътят нещо, а в цяла Византия още не е забравен шеметът на оня Крум. Й. Вълчев, СКН, 23. Светлите му очи се присвиха едва забележимо и цялото това изражение, .., показваше и снизхождение, и пренебрежение, и превъзходство над ония, що мътеха там в София някакво ново правителство. Г. Караславов, ОХ III, 234.
3. Прен. Пренебр. Съчинявам, измислям. Но редът в царщината трябва да се пази. Не може кой откъдето завърне и каквато иска вяра да мъти, порядки да създава. М. Смилова, ДСВ, 232 Клевети днес кой не мъти? Ив. Вазов, Съч. IV, 144. „Що ли мъти / таз спитена глава? И сам той ако знай какво дърдори!“ П. П. Славейков, Събр. съч. III, 169. мътя се страд. Тези яйца ще се мътят от бялата кокошка.
МЪ̀ТЯ СЕ несв., непрех. 1. Пораждам се, раждам се. Е, синко, дойде си, а .. — То птичката, Йордане, дето се е мътила, там ще си отиде. Елин Пелин, Съч. III, 31. На жената дяволите в тила ѝ са мътят. П. Р. Славейков, БП I, 284. Безплътната мисъл / в главата се мъти, / в гърдите тревога. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 136.
2. Само в 3 л. ед. ч. Обикн. в съчет. с нещо. Готви се, подготвя се, става. — Войводо — заговори веднага песнопоят, — Раденко ме изпрати да ти кажа: в Кумуцена се събират Умурови пълчища и Кантакузинови люде, .., па и в града нещо се мъти. Ст. Загорчинов, ДП, 469. — Какви са политическите новини, Димчо? Ще има ли нов кабинет? — Ще има, даскале. Мъти се нещо. Й. Йовков, ПГ, 108. А в разговорите по кафенетата, между редове във вестниците долавяше, че отдълбоко се мъти нещо ново, при външно привидно спокойствие. Г. Стаматов, Разк. I, 80. — С турската поща са дошли новини! .. — Думайте каква се мъти, войводи! Ст. Дичев, ЗС I, 538.
◊ Дяволите мътят в него. Диал. Голям хитрец е, а се показва тих, кротък човек. Не мътя пилета с някого. Диал. Не живея добре с някого. Ех, мъчно ще живее в бъдеще. С майка си — как да е; женски разправии къде ги няма, но с Манол няма да мъти пилета. Ем. Станев ИК III, 90. Не учи старец да мъти яйца. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой дава съвети на човек много по-опитен и по-обигран от него, който по-добре знае как трябва да се постъпва.