нагрубя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време нагрубя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време нагрубя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време нагрубя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време нагрубя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време нагрубя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време нагрубя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време нагрубя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време нагрубя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време нагрубя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време нагрубя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време нагрубя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение нагрубя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение нагрубя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нагрубя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие нагрубя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие нагрубя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нагрубя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие нагрубя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нагрубя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие нагрубя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие нагрубя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие нагрубя̀вайки - деепричастие нагрубя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие нагрубя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие нагрубя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие нагрубя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие нагрубя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие нагрубя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие нагрубя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие нагрубя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие нагрубя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие нагрубя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие нагрубя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие нагрубя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие нагрубя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие нагрубя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие нагрубя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие нагрубя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие нагрубя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие нагрубя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 наскърбявам - засягам - обиждам - оскърбявам - огорчавам - наранявам (прен.) - докачам (разг.) - уязвявам - нагрубявам
НАГРУБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нагрубя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Казвам, наговарям някому грубости, обидни думи. Когато се разсърдеше, той я [жена си] нагрубяваше, шибаше я безмилостно с най-обидните прозвища, гледаше я презрително. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 152. Стана още по-нервен и избухлив,.. Скарваше се за дреболии, нагрубяваше и никой не можеше да излезе насреща му. И. Петров, НЛ, 165. — Тъпичък си и много искаш да знаеш — още един път нагруби Мечков работника... Д. Кисьов, Щ, 132. Във всеки случай не го нагрубих, не го нарекох кой знае какъв. Д. Калфов, Избр. разк, 19. нагрубявам се, нагрубя се страд. и взаим. Двама младежи се нагрубяват и си хвърлят обидни думи. М. Кремен, СС, 137. Грозно е да се нагрубява такъв кротък човек.Виж повече