нараня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време нараня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време нараня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време нараня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време нараня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време нараня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време нараня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време нараня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време нараня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време нараня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време нараня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време нараня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение нараня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение нараня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нараня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие нараня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие нараня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нараня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие нараня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нараня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие нараня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие нараня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие нараня̀вайки - деепричастие нараня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие нараня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие нараня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие нараня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие нараня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие нараня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие нараня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие нараня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие нараня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие нараня̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие нараня̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие нараня̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие нараня̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие нараня̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие нараня̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие нараня̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие нараня̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие нараня̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 наскърбявам - засягам - обиждам - оскърбявам - огорчавам - наранявам (прен.) - докачам (разг.) - уязвявам - нагрубявам 2 наранявам - изранявам - разранявам 3 наранявам - контузвам - ранявам
НАРАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нараня̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя, причинявам някому рана; наранявам. — Като го гонел караулът снощи, той гръмнал с пищов и наранил заптието. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 47. Наведе се [дядо Костадин], заби нокти в пръстта, но тя, като да бе от стъкло, нарани грубата му, калена ръка. К. Петканов, СВ, 12. След малко камък удари Бачо Киро по челото, ала не го нарани. Не протече кръв. Зл. Чолакова, БК, 144. Тримата войскари тогази се спущат върху му и го нараняват малко. М 1857, 81.Виж повече2. Прен. Засягам дълбоко, огорчавам, обиждам някого; уязвявам. Добрите ѝ думи го сърдеха и той ръмжеше или се подсмиваше обидно и това нараняваше още повече Станка и я отчайваше. Елин Пелин, Съч. III, 152. Най-много го [Стоян] нараняваше присмехът на чуждите лоши шеги, които му устройваха. Д. Талев, ЖС, 86. Тия еднакво бяха готови да я обсипят с най-щедри и възторжени похвали и жестоко да я наранят и убият с укорите и с насмешките си. Й. Йовков, Разк. I, 180. Кольо заговори пак. Беше много предпазлив — не изпусна дума, която да я нарани. Г. Райчев, ЗК, 199.
3. Обикн. за градушка — правя, причинявам дупки по повърхността на плодове, зеленчуци и под. — Няма какво да се вайкаш — отвърна ѝ той. — Трябва с нещо да покрием тиквата. Още е зелена, а тия зърна на градушката може да я наранят. Кр. Григоров, ОНУ, 174. наранявам се, нараня се страд. и възвр. Детето се нарани с ножчето.
НАРАНЯ̀ВАМ СЕ несв.; нараня̀ се св., непрех. 1. Покривам се с рани. Митко стъпваше бос, краката му се нараниха от острите камъни. М. Марчевски, МП, 159.
2. Прен. Изпитвам обида, огорчение; засягам се. Нейното сърце вече не се спираше, от нищо, не се нараняваше: не, нейното здраво и цветущо същество бавно се вкаменяваше под една нетърпима мъка, защото беше останала без всякаква цел. Р, 1927, бр. 252, 4. Самолюбието му се нарани до кръв от думите на ученика. Ив. Вазов, Съч. VIII, 138.