наименова̀ние - единствено число, нечленувано наименова̀нието - единствено число, членувано наименова̀ния - множествено число, нечленувано наименова̀нията - множествено число, членувано
НАИМЕНОВА̀НИЕ, мн. -ия,
ср. Книж. Название, име. Когато всичко беше вече готово и трябваше да се поставят наименованията на улиците, той направи едно своеволно изменение на официалния проект: улицата, в която живееше Цветана, той я кръсти на нейно име. Й. Йовков, ПК, 38. Постройката се намирала в непосредствена близост до официалната изложбена сграда и носела предизвикателното наименование „Павилион на реализма“. Хр. Ковачевски, СК, 59. Те бяха широко осведомени люде, с латинските наименования на болестите си играеха като с „добър ден“ и „добро утро“. А. Наковски, МПП, 76. Нещата добиха други наименования. Котката беше наречена Ани Ондра, кучето, моето ловджийско куче Мечо, бе наречено Рамон Наваро, канарчето Хосе Мохика. Елин Пелин, Съч. IV, 150.Виж повече