ѝме - единствено число, нечленувано ѝмето - единствено число, членувано имена̀ - множествено число, нечленувано имена̀та - множествено число, членувано
- 1. име
- - Да не ми е името
Виж повече- - <Да> не направиш името си
- - За боже име
- - Изваждам/извадя лошо име
- - Излиза ми/излезе ми име
- - Излиза ми/излезе ми <лошо> име
- - <И> името си забравям/забравя
- - И името си не мога да кажа
- - Името им е легион
- - Не изричай напразно името господне
- - Не споменавай напразно името божие
- - Трайко да ти е името
- - Добро име
- - Знам само по име някого
- - Човек с име
- - Наричам/нарека нещата с имената им
- - Наричам/нарека нещата със собствените им имена
ЍМЕ, мн. именà, ср. 1. Лично название на човек, дадено му при раждането; малко име.