ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: реномѐ - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

реномѐ - единствено число, нечленувано
реномѐто - единствено число, членувано
реномѐта - множествено число, нечленувано
реномѐтата - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 чест - престиж (книж.) - име (прен.) - реноме (книж.) - репутация (книж.)
2 престиж (книж.) - реноме (книж.) - репутация (книж.) - имидж (книж.)

Резултати от: Речник на българския език

РЕНОМЀ, мн. няма, ср. Книж. 1. Обикн. с опред. или членувано. Създадено обществено мнение за някого или нещо; репутация, име. Той имаше лошо реноме, защото влачеше по себе си една тайфа хъшове със съмнителни средства на живение. Ив. Вазов, НО, 19-20. Младият професор бе наследил нещо от реномето на баща си — републиканец русофил. П. Вежинов, НБК, 78. Париж има реноме на световен културен център.

2. Без опред. Положителна репутация, известност, добро име. Заведението било прочуто, ползвало се с реноме. Там се хранели чиновници. СбАСЕП, 179.

— Фр. renommée.

Виж повече