престѝж - единствено число, нечленувано * престѝжа - бройна форма престѝжът - единствено число, членувано - пълен член
ПРЕСТЍЖ, мн. няма, м. Обществено признато влияние, авторитет, слава, добра репутация на някого или нещо.
Хрисантов им направи твърде хубаво впечатление: престижът му ежеминутно растеше. Ив. Вазов, Съч. VI, 207. Как смяташ, да направя ли обиск, или... Мисълта, че това претърсване можеше да даде резултат, щеше да издигне престижа му [на Дъбов] на голяма висота и изгледът да се завърне в града на някоя достойна за заслугата му служба, се увеличаваше. Х. Русев, ПС, 146-147. Неприятното е, че в някои случаи облеклото започва да се смята като белег за висок социален престиж. Хр. Домозетов, ОР, 112. За различните контрареволюционни „правителства" [в Русия], .., било въпрос на престиж отпечатването на собствени пари. Диал., 1990, бр. 7, 12.Виж повече— Фр. prestige.