насо̀чвам - първо лице, единствено число, сегашно време насо̀чваш - второ лице, единствено число, сегашно време насо̀чва - трето лице, единствено число, минало свършено време насо̀чваме - първо лице, множествено число, сегашно време насо̀чвате - второ лице, множествено число, сегашно време насо̀чват - трето лице, множествено число, сегашно време насо̀чвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време насо̀чвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време насо̀чвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време насо̀чваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време насо̀чваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време насо̀чвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение насо̀чвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение насо̀чващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие насо̀чващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие насо̀чващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие насо̀чваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие насо̀чващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие насо̀чващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие насо̀чващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие насо̀чващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие насо̀чващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие насо̀чвайки - деепричастие насо̀чвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие насо̀чвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие насо̀чвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие насо̀чвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие насо̀чвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие насо̀чвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие насо̀чвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие насо̀чвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие насо̀чвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие насо̀чван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие насо̀чвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие насо̀чваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие насо̀чвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие насо̀чваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие насо̀чвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие насо̀чваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие насо̀чвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие насо̀чваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 насочвам - отправям - адресирам - предназначавам 2 насочвам - отправям - устремявам (поглед към някого)3 ориентирам (книж.) - насочвам - упътвам - напътвамВиж повече
НАСО̀ЧВАМ, -аш, несв.; насо̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обръщам, натъкмявам нещо, обикн. оръжие, уред, инструмент и под. да сочи с предната си част към определен ориентир, цел, обект. Марко насочи пищова, сниши се и извика страшно. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 14. Димо насочи пушката си и запраща куршуми. К. Петканов, МЗК, 98. Войниците веднага насочиха ножовете на пушките си срещу гърдите му. К. Петканов, В, 176. Караджата грабна от ръцете на другаря си далегледа и го насочи към десния хълм. Ст. Дичев, ЗС II, 39. Насочвам камерата към сцената и започвам да снимам. Δ Насочих антената към кулата и сега телевизорът работи добре. // В съчет. с о ч и, п о г л е д. Обръщам, съсредоточавам зрителното си възприятие към някого или към нещо, започвам да го гледам. Борис насочи сивите си очи към Дима и дълго го гледа. К. Петканов, МЗК, 126. Щом нагласиха лампите, Васката стана и всички насочиха погледите си към неговата суха фигура с тесни рамене, над които стърчеше птичата му глава. Ем. Станев, ИК I и II, 64.
2. Направлявам движещ се обект, обикн. транспортно средство, към определена посока, по определен път. Капитанът,.., измени посоката, по която се движеше параходът, и го насочи на север, право срещу вълните. Г. Белев, КВА, 333. Те видяха как той от стъпалото на кабината насочи камиона към пропастта и как в последния момент отскочи. Д. Кисьов, Щ, 227. Създаването на ракета-носител, която да издигне изкуствения спътник на голяма височина и да го насочи по строго определена орбита около Земята, представлява една от най-трудните задачи. ВН, 1958, бр. 2216, 4.
3. Казвам на някого накъде да върви, като му посочвам или като му давам сведения, указания къде се намира нещо, което го интересува; упътвам, напътвам. — Де има тук да лежат болни българи, попита той един селянин. — Там, в черковний двор, — отговори той, като го насочи отде да отиде. Ил. Блъсков, ИС, 47-48. Аз ги насочвам да отидат първо в Севлиевско у Ново село. НБ, 1876, бр. 21, 83. Войници питат тук за своите дружини: / един насочи, друг отмине. К. Христов, ЧБ, 319. // Казвам на някого, упътвам го към кого да се обърне, кого да помоли за съдействие с някаква цел; напътвам. При всичко, че помнеше Бойчовите поръчки, Марийка чувствуваше, че бачо ѝ Бойчо забрави да я насочи и към кака ѝ Радка. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 199. Глаушев си помисли: „Тоя човек е гладен“. И попита: — Направо от Анадола ли се връщате? — Направо. Така ме насочиха, пък аз търся работа. Д. Талев, ПК, 42. Петканов поговори с Друмев да му отстъпи част от „Барцелона“, но кафеджията не даде и дума да се издума. Насочиха го към Мутафчията. К. Калчев, ЖП, 233.
4. Прен. Ръководя действията, поведението или развитието на някого така, че той да постигне осъществяването на някаква цел; направлявам. Но в тая грандиозна битка има̀ участие преди всичко стратегът, който бе насочил армиите и ръководил операциите. А той е генерал Савов! Ив. Вазов, НО, 45-46. — Аз живеех само сред екипажа. Аз слушах тежненията му, аз го насочвах,.., аз го движех по пътя на комунистическото му осъзнаване. Д. Добревски, БКН, 263. Как тези млади хора са попаднали в далечните за онова време европейски градове? .. Кой ги е насочил да следват във висши учебни заведения? Г. Караславов, Избр. съч. IV, 335-336. Учителката го подтикваше да размишлява. Помагаше му и тя, насочваше го. Д. Талев, И, 244. Режисьорът е затова,.., да разтвори душата на актьора и да пробва рефлексите му към многообразието на човешките драми, за да го насочи към една или няколко от тях, в зависимост от възможностите на актьора. НК, 1958, бр. 2, 6.
5. Обикн. с предл. к ъ м. Съсредоточавам, обръщам мисъл, внимание, чувство или под. върху някакъв предмет, обект. Сключените вежди и съсредоточеният му поглед показваха, че е насочил цялото си внимание към операцията. Д. Ангелов, ЖС, 182. И тя, кой знае защо, насочи злобата си към мене, като че ли аз танцувах с русокосата, а не Евгени Масларски. К. Калчев, ДНГ, 77.
6. Остар. Посочвам. — Насочи ми пътя за К. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 49. Когато ученикът до̀йде, за да му покажеш някой урок,.., покажи му начина как може да го разумее, тъй като да му насочиш пътя, по който трябва сам да върви. П. Горбанов, ННУ, 6-7. Когато свършат курса на науката си, возпитаниците са дължни да поблагодарят на своите учители, да дойдат във Виена и да понесат сами последньото си училищно свидетелство на Дружествения съвет, който им насочва места за учителствувание. Знан., 1875, бр. 20-21, 332. Одързости са, впрочем, ти потъпканий и покрусений народе! Пръстът божий ти насочва пътя кам славата. НБ, 1876, бр. 10, 39. насочвам се, насоча се страд. При шиене на машина светлината трябва да се насочва към мястото на шиенето. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 6.
НАСО̀ЧВАМ СЕ несв.; насо̀ча се св., непрех. 1. Обикн. с предл. к ъ м, с р е щ у. Започвам да се движа в определена посока, обикн. за да достигна някакво място, цел; тръгвам, отправям се. Мина през главната улица и се насочи към гарата. К. Петканов, В, 245. Котката скача от одъра и се насочва към вратата. К. Калчев, ПИЖ, 133. Бурята се изви, премести се и се насочи право срещу тях. Й. Йовков, Разк. I, 82.
2. С предл. к ъ м. Ориентирам вниманието си, интересите си към нещо, някаква област. Той се насочи към хуманитарните науки.