отпра̀вям - първо лице, единствено число, сегашно време отпра̀вяш - второ лице, единствено число, сегашно време отпра̀вя - трето лице, единствено число, минало свършено време отпра̀вяме - първо лице, множествено число, сегашно време отпра̀вяте - второ лице, множествено число, сегашно време отпра̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време отпра̀вях - първо лице, единствено число, минало несвършено време отпра̀вяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отпра̀вяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отпра̀вяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отпра̀вяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отпра̀вяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение отпра̀вяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отпра̀вящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпра̀вящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отпра̀вящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отпра̀вяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпра̀вящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отпра̀вящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпра̀вящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отпра̀вящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпра̀вящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отпра̀вяйки - деепричастие отпра̀вял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отпра̀вялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отпра̀вялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отпра̀вяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отпра̀вялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпра̀вяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отпра̀вялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпра̀вяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отпра̀вялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отпра̀вян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отпра̀вяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отпра̀вяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отпра̀вяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отпра̀вяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отпра̀вяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отпра̀вяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отпра̀вяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отпра̀вяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 насочвам - отправям - адресирам - предназначавам 2 насочвам - отправям - устремявам (поглед към някого)
ОТПРА̀ВЯМ, -яш, несв.; отпра̀вя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Насочвам, направлявам някого или нещо в определена посока. Пристигнаха в хижата и почерпиха войниците с по чашка чай, после ги отправиха надолу по шосето за Якоруда. Ас. Христофоров, П, 11. Еньо отправи кончето към колата. Срещна ги. Снаха му Иваница възпира колата. Елин Пелин, Съч. III, 164. Той решил да отмъсти за бойните си другари, изправил се и се приготвил да отправи и последния си куршум в лицето на врага. Сл. Трънски, Н, 300. Отправи пушката нагоре и гръмна. К. Петканов, БД, 34. На другата година Копроним пак ся приготвя за бой и всред зима отправя войските си към Българско. Д. Войников, КБИ, 46. // Насочвам, съсредоточавам върху някого, нещо (поглед, очи). Никога няма да забравя погледа му. Това бе същият мрачен, пълен с разочарование и болка поглед, който той ми отправяше открай време, когато сбърквах. Л. Станев, ПХ, 15. Левски свали палтото, наметна го и отправи пак очи към шосето. Ст. Дичев, ЗС II, 300. // Изпращам нещо (съобщение, писмо и под). Десетки селяни отправяха пълни с възмущение писма до правителството и настояваха час по-скоро.. да престане тормозът над невинни хора. Сл. Трънски, Н, 209. Друмев е посочвал как от две години насам Тошков само веднъж отправил до дружеството насърчително писмо. М. Арнаудов, БКД, 234. Като стигнах в Ихтиман отправих оттам до българския княз.. телеграма. П. Р. Славейков, ПХС, 3. Рапортите, които губернаторите на провинциите отправили тайно до правителството в Париж, върху общото мнение на жителите за войната, тези рапорти единогласно изражават хладнокръвието на народа и неговото предпочитание да си гледа индустрията, търговията и земледелието. Лет., 1871, 209.Виж повече2. Книж. В съчет. със същ. м о л б а, п р е д у п р е ж д е н и е, о б в и н е н и е, з а к а н а и под. Означава извършване на действието, което се съдържа в значението на съществителното, напр.: о т п р а в я м м о л б а — моля. „Помните ли, веднъж ви запитах за Найдиния баща и ви молех никому да не казвате нищо. Сега отправям друга молба“.; о т п р а в я м п р е д у п р е ж д е н и е — предупреждавам. Види се, преди декември 1800 г. руският консул в Букурещ ще да е отправил предупреждение към отцепника [Пазвантоглу] да престане да отправя видински дружини към Олтения. В. Мутафчиева, КВ, 221.; о т п р а в я м о б в и н е н и е — обвинявам. Обаче най-жестоко обвинение ще отправи всеки към господарите на Франция, когато срещне клошарите. Ив. Мирски, ПДЗ, 78.; о т п р а в я м з а п л а х а — заплашвам. Не отправяйте заплахи по адрес на хората. МП, VIII кл, 1980, 48.; о т п р а в я м з а к а н а — заканвам се. Плати глобата и оттогава всички вкъщи си отваряха очите на четиринайсет, когато са с кравите. — Тая гледайте вие, тая е пакостницата! — отправяше той закани към Сивата. Ст. Даскалов, БМ, 270.; о т п р а в я м в ъ п р о с (п и т а н е, з а п и т в а н е) — питам. — Искам да обясня — каза толстоистът, като се хвана в облегалото на стола и огледа хората, сякаш не към Кондарев, а към тях отправяше въпроса си — кой е критерият при проявата на вашата воля? Ем. Станев, ИК I и II, 64. Жертвоприношенията извършват жреци. Имало и оракули — специални жреци, пред които вярващите отправяли запитвания, а те им отговаряли уж от името на божеството. Ист. V кл, 1980, 92. Светът обикновено я гледаше кога излязва с двамата си синове на разход и да ся усмихва меланхолически, колчем децата ѝ отправяха в невинността си някои питания, които можаха да докарат почудвание. Те бяха твърде остроумни. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 57.; о т п р а в я м у п р е к — упреквам. Ние се надяваме, че сега.. няма да се намери никой, който да отправя упреци срещу която и да било [велика сила]. БД, 1909, бр. 1, 3.; о т п р а в я м к р и т и к а — критикувам. — Най-жестоката критика аз отдавна съм отправил върху себе си. Д. Немиров, Д № 9, 77.; о т п р а в я м а п е л — апелирам. Старците от Синода са отправили един апел между миряните, с който, след като се посочват добрите страни на вегетарианството, поканват народа към възприемането му. Хр. Смирненски, Съч. III, 50. отправям се, отправя се страд. — Всяка държавна помощ, напротив, трябва да се отправи и да достигне само до бедните. Й. Йовков, ЧКГ, 250. Никога никоя жена не може да срещне оня женски поглед, който се отправя към мъж. Бл. Димитрова, ПКС, 120. Ала пред затворите и съдилищата се трупаше народ в мирен бунт срещу властта: носеше се храна от близки и далечни на затворниците.., отправяха се закани към тираните. Д. Талев, И, 466. Секи ден [в Русия] са отправят молитви за сполуката на славянете. НБ, 1876, бр. 26, 103. отправям си, отправя си взаим. По едно време и двамата се съглеждат и си отправят зверски погледи. Ив. Вазов, Д, 33. Обзети от обща възбуда, те [ловците] бъбреха непрекъснато и шумно по пътя, като си отправяха закачки и се смееха с пълно гърло. Ем. Станев, ЯГ, 101.
ОТПРА̀ВЯМ СЕ несв.; отпра̀вя се св., непрех. 1. Упътвам се, тръгвам в някаква посока. Бенко надига глава и вижда как през двора крачи мъж.. След малко той се спира, оглежда празния двор и се отправя към високия пруст на старата им къща. Ал. Бабек, МЕ, 16. Отгоре, откъм гарата, се показаха две момчета. Спуснаха се надолу и тичешком се отправиха за брега. Д. Калфов, КР, 13. Досега други го бяха [Стоян] водили в тоя град, колкото пъти бе идвал, и му се струваше, че сам не би знаял накъде да се отправи. Д. Талев, ЖС, 16. Нашият приятел са отправя из улицата, към кафенето. З. Стоянов, ЗБВ I, 41.
2. Със следв. изр. със съюз д а или с предл. н а, з а. Запътвам се нанякъде с определена цел. Вкъщи ни съобщиха, че Танас по невнимание бил прекарал иглата на машината през показалеца на лявата си ръка.. Напуснал дюкяна и като пиян се отправил да дири доктор. Ст. Чилингиров, ХНН, 181. Хората.. пристъпят тихо, купуват каквото им е нужно и се отправят да разглеждат изложените в същата зала грамадни метеори. Г. Белев, КВА, 307. На сутринта станали рано и всеки се заловил за работа. Мъжът останал да шета вкъщи, жената се отправила на оран в полето. Ран Босилек, ВП, 90. Отдавна закри се съветът военен, / и щабните чинове в другата стая / за сън се отправиха. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 97. Същият още час са отправих на път, по линията на железницата, гладен, без тескере. З. Стоянов, ЗБВ I, 56.
3. Остар. С предл. д о, к ъ м. Обръщам се към някого, обикн. за съвет, помощ и под. И се върна [циганката] към катуна си, като се отправи към мене със следующите думи по български: „Не е ли тъй, две ръце са за една глава.“ П. Р. Славейков, Избр. пр II, 51. И когато ги запитах учат ли тие в училището наустницата и псалтира.., то присъствующите слушатели, към които са отправях да питам, такъв смях подигаха, щото замръзнах на мястото си от срам. 3.
Стоянов, ЗБВ I, 87. В най-последнята минута Австрия са опита да посредничествува [между Русия и Турция] в един примирителен дух.. За тая цел тя са отправи до английския кабинет, за да иска и неговото съдействие. НБ, 1877, бр. 74, 285. Отправяме ся към всичкия българский народ и предизвикваме го на енергическа борба за правата, за самоуправлението на България. П. Р. Славейков, ПХС, 96.
4. С предл. к ъ м. За очи, поглед — насочвам се към някого или към нещо. Той беше кротък и мълчалив и някаква особена меланхолия падаше на бледното му, почти прозрачно лице, винаги когато погледът му се отправяше към широкото поле наоколо. Й. Йовков, ПК, 178. Изпъкналите му [на кмета] очи се отправиха към нея с вълчи поглед и по мазното му лице преминаха розови облаци. Елин Пелин, Съч. V, 164.
◊ Отправям / отправя поглед; отправям / отправя очите си. Книж. 1. Към някого. Очаквам защита, подкрепа от някого, надявам се, разчитам на някого. В тежки минути, когато са изправени пред непреодолими трудности.. всички отправят погледи към него.. Той умее да се справя с всяко сложно положение. Е. Каранфилов, Б III, 304. 2. Към нещо. Стремя се към нещо, желая да постигна, да получа нещо. — Не ся отчайвай, че днес не можеш да вършиш еди кое си славно дело.. Може би, че онова, към което си отправил очите си, не ся постига изведнъж. А. Цанков, Н, 1875, кн. 4, 21.