насто̀йничество - единствено число, нечленувано насто̀йничеството - единствено число, членувано
1 наставничество - менторство (книж.) - настойничество (прен.) - опекунство (прен.)2 настойничество - опекунство (разг.) - надзорничество - попечителство
НАСТО̀ЙНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Юрид. Отговорност на специално определено лице да покровителствува или да се грижи за малолетен, непълнолетен при отсъствие на родителите, на психически болен и под. —
Майка ти все още те счита за малък, нуждаещ се от настойничество. Бл. Димитрова, Лав., 176. Ако князът встъпи на престол преди да е достигнал тая възраст [18 години], то до пълнолетието му се отрежда регентство и настойничество. ПОУ, 7.Виж повече2. Задължение, дейност на настойник. На истите съвети настойниците представляват ежегодишните сметки за настойничеството си. ВП, 80.