насто̀йничество - единствено число, нечленувано насто̀йничеството - единствено число, членувано
1 наставничество - менторство (книж.) - настойничество (прен.) - опекунство (прен.)2 настойничество - опекунство (разг.) - надзорничество - попечителство
НАСТО̀ЙНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Юрид. Отговорност на специално определено лице да покровителствува или да се грижи за малолетен, непълнолетен при отсъствие на родителите, на психически болен и под. —