настървѐние - единствено число, нечленувано настървѐнието - единствено число, членувано
1 злоба - настървеност - ожесточеност - ожесточение - ярост - злост - настървение - озверение - озлобение - озвереност - озлобеност
НАСТЪРВЀНИЕ, мн. няма, ср. Крайно напрягане на усилията и енергията, прекалено усърдие при правене на нещо, поради силно желание да се постигне, докаже нещо и под.; хъс, настървеност, стръв.