настървѐност - единствено число, нечленувано настървеността̀ - единствено число, членувано
1 разяреност - настървеност - ожесточеност - ожесточение 2 злоба - настървеност - ожесточеност - ожесточение - ярост - злост - настървение - озверение - озлобение - озвереност - озлобеност
НАСТЪРВЀНОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от настървен; настървение, стръв. Заработих с изтощаваща настървеност. Бл. Димитрова, ПКС, 343. Знаеше, че в момента, в който го преместеха оттук, щеше със същата настървеност да се залови със следващата задача. Д. Фучеджиев, Р, 292. Той продължи да изпълнява всичко, което му кажеха, биеше се с мрачна настървеност, не жалеше себе си. Ем. Манов, ДСР, 204. А какво куче имах аз, какво куче! Човек не пускаше да ми надникне в двора нощем. Денем все вързано го държах, да не би да ми докара някоя беля на главата с настървеността си. Б. Обретенов, С, 102.Виж повече