натѝскам - първо лице, единствено число, сегашно време натѝскаш - второ лице, единствено число, сегашно време натѝска - трето лице, единствено число, минало свършено време натѝскаме - първо лице, множествено число, сегашно време натѝскате - второ лице, множествено число, сегашно време натѝскат - трето лице, множествено число, сегашно време натѝсках - първо лице, единствено число, минало несвършено време натѝскахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време натѝскахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време натѝскаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време натѝскаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време натѝскай - второ лице, единствено число, повелително наклонение натѝскайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение натѝскащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натѝскащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие натѝскащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие натѝскаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натѝскащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие натѝскащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натѝскащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие натѝскащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие натѝскащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие натѝскайки - деепричастие натѝскал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие натѝскалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие натѝскалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие натѝскала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие натѝскалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие натѝскало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие натѝскалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие натѝскали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие натѝскалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие натѝскан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие натѝскания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие натѝсканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие натѝскана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие натѝсканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие натѝскано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие натѝсканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие натѝскани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие натѝсканите - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. натискам
- - Натискам (натисвам/натисна) копчето
Виж повече- - Натискам педала
- - Натискам си парцалите
НАТЍСКАМ, -аш, несв. 1. Прех. и (рядко) непрех. Действувам, въздействувам с тежест или сила върху нещо; налягам1, наблягам.
Чичо Митуш чу някакъв шум, някой като че натискаше вратата. Й. Йовков, АМГ, 42. Лекарят проверяваше пулса. Едрото му тяло тежко натискаше тъничкия виенски стол. Ем. Станев, ИК I и II, 45. Соколът се впи с нокти върху извития му гръб и пляскаше често с криле,.. И не се разбираше помага ли му да се вдигне нагоре, или го натиска към земята. А. Дончев, ВР, 180. Не мраморна плоча — скала, планина / отгоре натиска жестоко. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 113. Натискам педала. Натискам спусъка. ● Обр. Колкото по-нататък четеше джуджето, толкова по-приятна умора натискаше очите на стария цар и го унасяше в сън. Св. Минков, ПК, 16. // Прех. Правя тялото ми или част от него да действува с тежестта си или със сила върху нещо; притискам. Тотка чуваше разговорите и задушена от плач, натискаше лице до баба си. Елин Пелин, Съч. II, 169. Никола Керанов притисна с ръка устата си: да не извика и развали конспирацията. Той със срам натискаше тяло върху седлото. Д. Вълев, Ж, 45.Виж повече2. Прен. Прех. и (рядко) непрех. В сражение, бой, борба, състезание — нападам, атакувам. Щастие беше за България, че арабите ги [византийците] натискаха на изток. А. Гуляшки, ЗВ, 117. Римляните захванаха малко по малко да натискат със своите железни легиони свободните трако-илирски племена и да ги подсебяват и тях. М. Дринов, ППБН, 3. Командирът нещо се мръщи. Левият фланг изостава. Той още не е обхванал височината отляво, а по фронта вече натискат. НА, 1959, бр. 3406, 2.
3. Прен. Прех. Гнетя, потискам, тормозя някого. Първомайсторите се дебнеха помежду си, изпреварваха се, пакостяха си, а всеки от тях натискаше калфите и чираците си. Д. Талев, ЖС, 215-216. Колкото повече игличевчани обеднявали, колкото повече властта ги натискала, толкова повече махлите се сближавали. Кр. Григоров, И, 8. При толкоз потребности, които ни на- тискат от вси страни, тежко е да ся отговори на това питане: що ни е засега най-нужно? Лет., 1871, 159. Този богохраним за турците трон е натискал християните в Балканския полуостров цели пет столетия. НБ, 1876, бр. 7, 27. Бедни сиромаси! / .. / Вази ви натискат, / как да ви отбраня? / Ви ходите гладни, / с що да ви нахраня? П. Р. Славейков, Ч, 1872, кн. 1, 88.
4. Прех. Разг. Неодобр. Прегръщам, галя, целувам някого като израз на любов или за удовлетворяване на любовна страст. Голям женкар е, всяка вечер натиска момите по кьошетата.
5. Прен. Прех. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз д а или с предл. з а. Упорито, настойчиво карам някого да извърши, да направи нещо. Перуниката възмъжа,.., опекуните го натискаха да се ожени, но той се дърпаше. Й. Радичков, СР, 81. — Отсега нататък аз ще изисквам от тебе и трактори, и хора, аз ще те натискам за машини и ремонт. А. Гуляшки, МТС, 89. Нормировчикът не иска да признае висока категория почва. Натискат го отгоре за икономии. Бл. Димитрова, ПКС, 41. // Непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Упорито настоявам, изисквам да се извърши, да се направи, да се постигне нещо. Банките били искали всеки да си плати колкото може от това, което има да дължи, защото вложителите в банките били натискали да си получат парите. П. Спасов, ХлХ, 100. Богатите хора.. изпратиха още пари за кулата и натискаха по-скоро да стане. Д. Яръмов, БП, 117. натискам се. I. Страд. от натискам. По едно време слушаме, че зафана да се натиска и удря прозорчето ни на зимника. Ив. Вазов, Съч. ХII, 58. — Питате за какво са толкова копчета? — и сам си отговори: — Тия бутони се натискат и... Сега ще видите! Бл. Димитрова, ПКС, 274. II. Възвр. от натискам в 1 знач. Велика държеше двете си ръце на корема и от време на време силно се натискаше по пъпа и се задавяше от мъка. К. Петканов, МЗК, 229-230. III. Взаим. от натискам в 1 и 4 знач. Хората се натискаха един другиго — и всеки гледаше да се приближи. Н. Райнов, БЛ, 117. — Тя е!... Цял час се натискаха в ъгъла.. Хич не ѝ пука, че заведението е пълно! А. Наковски, БС, 11. натиска се безл. Да се натиска така силно върху листа, не е желателно.
НАТЍСКАМ СЕ несв., непрех. 1. Допирам се, доближавам се плътно и упражнявам натиск с тялото си върху някого или нещо. Шофьорът погледна нивата, през която трябваше да мине, подвоуми се, пък махна с ръка и на голяма скорост подкара колата,.. За да може да се крепи, Динов се хвана за седалката и се натискаше надолу. Ст. Марков, ДБ, 363. — Пазете си пазвите от крадци. Часовника си пазете, — думаше му Мачухонски, като чувствуваше, че някой се много натиска у тях. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 116.
2. Разг. Със сила, с блъскане, с бутане се мъча да достигна някъде, да се добера до нещо. Хората се радваха и надпреварваха кой по-напред да получи [платове и други стоки].. — Не се натискайте! Няма за всички! К. Ламбрев, СП, 296. Бай Петър слага звънеца на мястото му.. и отива бързо до коридорната врата: там се трупат учениците, натискат се кой да мине пръв. М. Кремен, СС, 69. Едва сега посетителите се сетиха, че салонът няма да ги побере, та започнаха да се натискат на вратата, да се блъскат между редиците. Г. Караславов, ОХ II, 536.
3. Разг. Неодобр. Обикн. с предл. с. Прегръщам се, галя се, целувам се с някого като израз на любов или за удовлетворяване на любовна страст. — Наричаше ме богиня,.. А го видях в градината да се натиска с Дора. К. Кюлюмов, ПШ, 13. В началото .. въобще не я харесал .. и се чудел просто как да се отърве от нея, та да се натиска със своята си колежка по баровете и бардаците. Ал. Томов, П, 82.
4. Прен. Разг. Обикн. с предл. з а или със следв. изр. със съюз д а. Мъча се, боря се да постигна, да получа нещо, което силно желая, искам. Нашата нация е по-жизнена от много други и странно е, че ние се стремим към затворен живот, навираме се из душните редакции и се натискаме за службици. И. Петров, ОЗ, 68. — Кои сме ние, че толкова се натискат да се сродят с нас? — Как кои? Ние сме властта... Др. Асенов, ТКНП, 52. — По три-четири момчета настаняваше на работа в един ден! И все по заводите, най-много се натискаха към машиностроителните. Н. Каралиева, Н, 36.
◊ Натискам педала (педалите). Разг. Правя усилия да постигна нещо, да свърша някаква работа. Натискам си парцалите (дрипите). Разг. Въздържам се от действие, не проявявам активност, не се противопоставям; кротувам, мирувам. Кучетата лаяха отчаяно подиря ни, но не беше време да са боим от хорска опасност: секи натискаше парцалите си под своята стряха. З. Стоянов, ЗБВ I, 204. — Едно не мога да разбера само: ти и за чорбаджия комай би минал, пък си тръгнал с аргатите и фукариите за комунизъм да се бориш... Виж батьо ти: натиска си парцалите човекът, гледа си рахатлъка и пет пари не дава. Г. Караславов, СИ, 166. — И всеки трябва да си натиска дрипите там, дето е роден, и да върши туй, за което е роден. Б. Райнов, ТП, 16.