затѝскам - първо лице, единствено число, сегашно време затѝскаш - второ лице, единствено число, сегашно време затѝска - трето лице, единствено число, минало свършено време затѝскаме - първо лице, множествено число, сегашно време затѝскате - второ лице, множествено число, сегашно време затѝскат - трето лице, множествено число, сегашно време затѝсках - първо лице, единствено число, минало несвършено време затѝскахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време затѝскахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време затѝскаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време затѝскаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време затѝскай - второ лице, единствено число, повелително наклонение затѝскайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение затѝскащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие затѝскащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие затѝскащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие затѝскаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие затѝскащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие затѝскащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие затѝскащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие затѝскащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие затѝскащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие затѝскайки - деепричастие затѝскал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие затѝскалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие затѝскалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие затѝскала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие затѝскалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие затѝскало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие затѝскалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие затѝскали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие затѝскалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие затѝскан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие затѝскания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие затѝсканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие затѝскана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие затѝсканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие затѝскано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие затѝсканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие затѝскани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие затѝсканите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАТЍСКАМ, -аш, несв., прех. 1. Запушвам плътно (отвор); затъквам2, запушвам3.
От Пауновата глава течеше кръв. Затискаха раната с тютюн и цялата компания се вдигна. Г. Райчев, ЗК, 236. Обзет от страх, побягвам в собата, скривам се в кюшето и затискам с ръце ушите си. Т. Влайков, Пр I, 237. Куна мълчеше. Затискаше устата си с бяла кърпица и боязливо поглеждаше към стопанина си. В. Ченков, СНД, 160. По одеялата свити, / мнозина всуе си затискаха ушите: / ужасни викове, душата се тресе. К. Христов, ЧБ, 341.Виж повече2. Притискам, натискам нещо, обикн. отгоре. Конят му, макар и смъртно ранен, можел е да тича още някое време и изведнъж грохва и се поваля на самата позиция, като затиска и контузва един войник. Й. Йовков, Разк. II, 238. Щом нощният пътник с мулето стигна тежката градска врата, будните пазачи го посрещнаха с шепот и задружно изтеглиха гредата, която затискаше вратата като огромна ключалка. А. Каралийчев, В, 104. Дебел сняг затискаше гората, сякаш гората беше се преклонила пред зимата. Ем. Станев, ЯГ, 56. Ей татък, през дима едва съзрени, куп / до купа и коне, и хора, – мъртъв труп / затиска живия, жив мъртвия прегръща / отвъд. П. П. Славейков, КП ч. III, 198. Замръкна Стоян, замръкна, / навръх на Стара планина. / Тежки го снегове затискат. Нар. пес., СбВСт, 309. затискам се страд. – Не моя, мамо, да плавам, / ръцете ми се затискат / със мермерови камъни. Нар. пес., СбВСт, 540.