натопя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време натопя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време натопя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време натопя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време натопя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време натопя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време натопя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време натопя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време натопя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време натопя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време натопя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време натопя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение натопя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение натопя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натопя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие натопя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие натопя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натопя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие натопя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натопя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие натопя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие натопя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие натопя̀вайки - деепричастие натопя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие натопя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие натопя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие натопя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие натопя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие натопя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие натопя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие натопя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие натопя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие натопя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие натопя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие натопя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие натопя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие натопя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие натопя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие натопя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие натопя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие натопя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 потапям - потопявам - натопявам - натапям 2 наклеветявам - натопявам (разг.) - клеветя - оклеветявам - накисвам (разг.) - наклепвам (разг.)
НАТОПЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; натопя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Топя, направям нещо или някой да потъне, да бъде изцяло или отчасти във вода или в друга течност; потопявам, натапям1. Селямсъзът .. улови котката на прозореца,.., преметна се през Варлаамовия зид и я натопи три пъти в кюпа му с черната вапцилка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15. Галчев взе перото, натопи го в мастилницата и развълнуван, усмихнат, приготви се да пише. Й. Йовков, ЧКГ, 254. Тя натопи малкия си пръст в топлата вода. Т. Влайков, Съч. III, 315. Овцете се натрупаха надлъж, натопиха муцуни във водата. П. Тодоров, И I, 9. Ще се оплача на султана! Живи ще ви одерат, в катран ще ви натопят, с главни ще ви палят! Н. Каралиева, ЗБ, 64. // Поставям нещо във вода или в друга течност, обикн. за да кисне, да не увехне и др.; натапям1. Жените заговориха всички наведнъж. Една разправяше, че натопила пране, друга — че оставила малките деца сами в къщи. П. Спасов, ХлХ, 235. Бойко пък .. взема ръжения сноп и отива да го натопи во водата. Т. Влайков, Пр I, 295. „Радикал“ си бил натопил цървулите и приготвил абичката да върви пеш, понеже нямал пари за влак. Хр. Радевски, Избр. пр III, 15. Като извади една бяла перуника от медника, където ги беше натопила, тя мълчаливо я подаде на Иваница. Елин Пелин, Съч. III, 121-122. // Бръквам със залък, с къс хляб в гозба, сол, пипер и др., за да го наквася, осоля; натапям1. — Ха сега, добре сте дошли и заповядайте! — покани ги Киро и пръв натопи залъка си в голямата препълнена чиния. Г. Караславов, ОХ I, 157. Един старец му поднесе хляб и сол. Полковникът сне шлема си, прекръсти се, отчупи къшей хляб, натопи го в солта и го сложи в устата си. А. Каралийчев, ПГ, 165. Натопи [Дядо Костадин] залък в паницата и изпъшка. К. Петканов, СВ, 144.Виж повече2. Прен. Разг. Неодобр. Чрез клевета, измама или по друг начин направям някой да пострада, да бъде несправедливо обвинен или наказан; натапям1. — Аз бих понесъл заради тях мъчения, ако бяха запазили поне малко достойнство и не се бяха превърнали в лигльовци и юди, готови да натопят и баща, и майка, за да отърват кожите. К. Георгиев, ВБ, 92. — Другари, има неща, за които не може да се подмята безотговорно, само от едничкото желание да натопиш другаря си. Н. Каралиева, СМ, 51. Не обмислях отговорите си, но казах истината. И ако отново ме повикат, пак ще я повторя. Кого съм защитил и кого съм натопил, не е важно. Р. Михайлов, ПН, 42. натопявам се, натопя се. I. Страд. от натопявам. Прането трябва да се натопи във вряла вода за дезинфекция. Δ Подло е да се натопяват другарите по този начин. II. Възвр. от натопявам във 2 знач. Ставоро усети как го избива студена пот. Кой дявол го караше да разглобява — да се натопи сам в тая беля. П. Вежинов, ДБ, 69. За съчиненията на свободна тема в учебника няма нищо. Кой е крив, ние сами се натопихме. Ст. Христозова, ДТСВ, 56-57. III. Взаим. от натопявам във 2 знач. И двамата са нечестни хора, винаги са готови да се натопят един друг.
НАТОПЯ̀ВАМ СЕ несв.; натопя̀ се св., непрех. За човек или животно — влизам, потъвам изцяло или отчасти във вода или друга течност; потопявам се, натапям се. — Момчето е право — каза старецът. — Оная дупка, дето е лежал, от години не е чистена. Добре ще е [момчето] да се натопи в реката. А. Гуляшки, ЗВ, 45.
НАТОПЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; натопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Топя, стопявам определено количество, колкото е необходимо или много; натапям2. Натопихме мас за цяла зима. натопявам се, натопя се страд. От колко сланина може да се натопи една тенекия мас? натопявам си, натопя си възвр. Натопих си мас за цяла година.