пота̀пям - първо лице, единствено число, сегашно време пота̀пяш - второ лице, единствено число, сегашно време пота̀пя - трето лице, единствено число, минало свършено време пота̀пяме - първо лице, множествено число, сегашно време пота̀пяте - второ лице, множествено число, сегашно време пота̀пят - трето лице, множествено число, сегашно време пота̀пях - първо лице, единствено число, минало несвършено време пота̀пяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пота̀пяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пота̀пяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пота̀пяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пота̀пяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение пота̀пяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пота̀пящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пота̀пящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пота̀пящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пота̀пяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пота̀пящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пота̀пящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пота̀пящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пота̀пящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пота̀пящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пота̀пяйки - деепричастие пота̀пял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пота̀пялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пота̀пялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пота̀пяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пота̀пялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пота̀пяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пота̀пялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пота̀пяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пота̀пялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пота̀пян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пота̀пяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пота̀пяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пота̀пяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пота̀пяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пота̀пяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пота̀пяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пота̀пяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пота̀пяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОТА̀ПЯМ, -яш, несв.; потопя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Потопявам. — Потапям отвесно греблото и започвам да греба. Виждате как се движи под водата, нали? В. Райков, ПВ, 54. Морякът .. потапя мрежата във водата. П. Спасов, ХлХ, 217. Неджеб, .. потапяше .. огромен залък хляб в златистия сос. П. Вежинов, ДБ, 260. Люба, .. отбираше най-свежите пролетни цветя и ги потапяше в пръстената вазичка. А. Каралийчев, НЧ, 136. На изхода на Дарданелите стоят кораби на султана и проверяват императорските кораби, потапят ония, които не се подчиняват. Д. Добревски, БИ, 260. Повлече ме някаква скрита сила, която ме потапяше ту в необяснимо копнение и странна замисленост, ту в безпричинна мълчалива радост и светлина на духа. Ив. Карановски, Разк. I, 82. Разниша се слано Бело море, / млого се йе силно разнишало, / далга фърля, .. / та потапя чиста Света гора / и потапя Илендар [Хилeндар] манастир. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 477. ● Обр. Вечерният здрач потапяше една след друга баирчинките надолу. Н. Нинов, ЕШО, 107. Чудна дъга се изписа на небето, като потапяше единия си .. край в тъмното гърло на планината. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 35-36. Яркият месец потапяше в жълтеникава мъгла белеещите се къщи на Калето. Ем. Станев, ИК III и IV, 302. потапям се, потопя се страд. Върхът на стрелата се потапя в отрова. Ал. Гетман, ВС, 133. Поръсеният със сол и черен пипер продукт се овалва в брашно или галета, а след това се потапя в разбито яйце .. и се пържи. Л. Петров и др., БНК, 58. Потапя се в разтвора червена лакмусова хартия — тя посинява. Хим. V кл, 1950, 5.Виж повечеПОТА̀ПЯМ СЕ несв.; потопя̀ се св., непрех. Потопявам се. Шумът, .., беше от весла. Като че весла се потапяха във водата и после леко отплискваха при изваждането. П. Спасов, ХлХ, 365. Отиде си човекът .. А колко му думаха хората: Батлак, потапяй се в студена вода .. Доброто му мислеха. Ст. Чилингиров, ПЖ, 18. Едва след като остане сама, влюбената жена се потапя в радостта на отминалата среща. Бл. Димитрова, ПКС, 212. Майстора не е престоявал непрекъснато на село .. Той се потапя от време на време в духовната атмосфера на големите градове. Е. Каранфилов, Б III, 85.
◊ Потапям / потопя в кръв нещо. Книж. Причинявам голяма жестокост и кръвопролитие обикн. при потушаване, ликвидиране на нещо (борба, въстание и под.). Потапям / потопя очи <в земята>. Разг. Поглеждам съсредоточено надолу, обикн. поради засрамване, неудобство и под. Когато старците стигнаха пред тежките, .., порти на Хаджи-Драгановата къща и дядо Нейко, муфтарят, почука на мандалото, всички други сложиха ръце на патериците си и потопиха очи в земята. Й. Йовков, СЛ, 167.