наша̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време наша̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време наша̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време наша̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време наша̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време наша̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време наша̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време наша̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време наша̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време наша̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време наша̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време наша̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение наша̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение наша̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие наша̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие наша̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие наша̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие наша̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие наша̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие наша̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие наша̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие наша̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие наша̀рвайки - деепричастие наша̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие наша̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие наша̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие наша̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие наша̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие наша̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие наша̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие наша̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие наша̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие наша̀рван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие наша̀рвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие наша̀рваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие наша̀рвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие наша̀рваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие наша̀рвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие наша̀рваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие наша̀рвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие наша̀рваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАША̀РВАМ, -аш, несв.; наша̀ря, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Украсявам, шаря нещо, обикн. с различни цветове, шарки, украшения, резба и др.; изшарвам, изпъстрям. Бях нашарил цялата кола като писано яйце. Д. Мантов, ХК, 64. Есента беше нашарила планината с ярки бои — жълти, кафяви, а на някои места като че по гората беше потекла кръв. Ил. Волен, РК, 16. Натрупали бяха те и продаваха килими, ямболии,.. чорапи, платна,.., разни женски и домашни украси, кенета и беше чудно къде бяха намерили те толкова бои да нашарят стоките си с толкова много и всякакви шарки, от хубави, по-хубави. Д. Талев, ПК, 304. За Тошо все има еглендже.., или ще постъкми на майка си разбоя;.., хурка ще ѝ изреже, па ще я нашари: ръбеста, ръбеста, с резци, с колелца. М. Георгиев, Избр. разк., 129. Скреж нашарил / прозорци.. Разсъмнало се. П. К. Яворов, Съч. I, 56. ● Обр. Петдесет лазарника са нашарили главата му. Т. Монов, СН, 210. До облаци се качват зрели ниви. / Художник-рало позлати, нашари / зелений плащ на тез балкани диви. Ив. Вазов, Съч. III, 137. // Шаря с различни бои или с грим някого. Като видяла как е нашарила бузите ѝ с червило, започнала да вика: „Защо не се червиш бе, Ружке? Знаеш ли как ти отива?“ К. Калчев, СТ, 98. Свакя им се милно моли: / — Йубаво ме, дружки, нашарете, / турете ми църни очи, / тънки веги гайтанови, / оти к'идам в тугьо село, / в тугьо село, в тугя кукя! Нар. пес., СбНУ ХII, 34.Виж повече2. Прех. и непрех. Оцветявам, боядисвам. Стрина Тота, бае Крачуновата стопанка, гледаше, сирота, с такава радост на нихната си къщичка,.. Купи и за десет пари червена боя, разтопи я, па нашари отдолу по стените первази колко на една педя и половина околовръст по цялата къща. М. Георгиев, Избр. разк., 229. Изнесе [Султана] всичко вън, на слънце,.., вароса стените, а отвън, около прозорците и долу, на един аршин от земята, нашари с широка ивица синя боя. Д. Талев, ЖС, 69.
3. Прен. Покривам гладка, еднообразна повърхност с някакви петна, очертания, следи, знакове и под. Тя [Ганка] изостави и белила, и червила, някогашните малки красиви лунички под очите нараснаха, потъмняха и нашариха страните ѝ. Г. Караславов, ОХ II, 22-23. Заникът беше нашарил ливадата с дългите сенки на младите плодни дръвчета. Д. Ангелов, ЖС, 132. На село има сняг. Той застила двора,.., пътя през селото,.. След малко ще го нашарят стъпките на хората, които ще минат първи. С. Северняк, ИРЕ, 159. Въстаниците насочиха дулата към портата. Миг и няколко десетки пушки нашариха портата. Д. Линков, ЗБ, 109.
4. Прен. Бия. Набивам1 някого или нещо силно, от което по него остават следи, синини или рани. Матю се съблече и Сами започна да оглежда синините по тялото му. — Ех, как хубаво са те нашарили! Д. Ангелов, ЖС, 68. А Пешката ще смъкнем долу. Ти, Марине, като слезем, ми напомни да отсека една жилава пръчка да му нашаря хубавичко гърбенцето, задето се е качил без мое позволение. А. Каралийчев, ТР, 44. // За плесница, юмрук, пръчка и под. — оставям следи, синини или рани по някого, нещо. Илия се разсърди, заплаши Желя с плесница. Димо се обърна към него и,.., подхвърли: — Седи си на стола, пий си винцето и гледай плесниците да не нашарят бузите ти. К. Петканов, МЗК, 281.
5. Прен. Изпълвам, покривам нещо написано с поправки, бележки и др.; изшарвам, изпъстрям. Отново се върна в дневната, разлисти няколко тетрадки, нашари ги с червено мастило и въздъхна. Ако можеха да се оправят с червено всички грешки, къде по-лесно щеше да е! А. Михайлов, ДП, 66. Той [Боян Пенев] прочете „В полите на Витоша“ няколко пъти, нашари страниците ѝ със стенографски бележки, и натъквайки се на множество — според него извънредно важни — недостатъци, окончателно реши, че трябва да я отрече. М. Кремен, РЯ, 557. Ала когато веднъж синът при едно неудържимо поетическо вдъхновение нашари със стиховете си дори кориците на главния тефтер,.., търговското сърце на бащата не изтрая: — Иванчо, ела скоро тука! Г. Русафов, ИТБД, 16.
6. Прен. Изпълвам, покривам някаква площ, район с нещо. Кой не знае ония малки ханчета, които са нашарили всички по-големи пътища не само между градовете, но често и между по-големите села,.., всъде, дето на пътника е потребно да се поспре малко. Хр. Максимов, СбЗР, 15. В краткото време на своята систематична работа вътре в страната (1871 и 1872 г.) Левски успя да я нашари с мрежа от организации (..), ръководени от един Централен комитет. Г. Бакалов, Избр. пр, 168. нашарвам се, нашаря се I. Страд. от нашарвам. II. Възвр. и взаим. от нашарвам в 1 и 4 знач.
НАША̀РВАМ СЕ несв.; наша̀ря се св., непрех. Разг. Ставам шарен, изпъстрен по повърхността с различни цветове или петна, очертания и др.; изпъстрям се. Сега птиците вече не ни [гъсениците] ядат. Знаят, че месото ни е парливо. Нашата премяна им го напомня. Предупреждава ги. Как мислиш, защо ни са тези черни и жълти ивички?! Защо ли сме се нашарили тъй? П. Бобев, ГЕ, 134. Ръцете ми се нашариха с драски. Лицето ми и то се надраскваше от старите стъбла. Кр. Григоров, ОНУ, 71. Изведрило се небето, / нашарила се земнята / с различно цвеке шарено. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 122.