изпъ̀стрям - първо лице, единствено число, сегашно време изпъ̀стряш - второ лице, единствено число, сегашно време изпъ̀стря - трето лице, единствено число, минало свършено време изпъ̀стряме - първо лице, множествено число, сегашно време изпъ̀стряте - второ лице, множествено число, сегашно време изпъ̀стрят - трето лице, множествено число, сегашно време изпъ̀стрях - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпъ̀стряхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀стряхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀стряха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпъ̀стряше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпъ̀стряй - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпъ̀стряйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпъ̀стрящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀стрящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпъ̀стрящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпъ̀стряща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀стрящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀стрящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀стрящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀стрящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀стрящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпъ̀стряйки - деепричастие изпъ̀стрял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀стрялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпъ̀стрялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпъ̀стряла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀стрялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀стряло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀стрялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀стряли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпъ̀стрялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпъ̀стрян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀стряния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпъ̀стряният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпъ̀стряна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀стряната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпъ̀стряно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀стряното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпъ̀стряни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпъ̀стряните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗПЪ̀СТРЯМ, -яш, несв.; изпъ̀стря, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане пъстро, шарено; изшарвам, нашарвам. Есента беше изпъстрила още неопадалата шума с най-разнообразни бои. Й. Йовков, Разк. II, 110. Разноцветни, ярки престилки изпъстриха улиците и се запътиха към сладкия кладенец. К. Петканов, СВ, 65. Във варосаната стая през двата големи, сводести прозореца нахлуваше на големи снопове светлината на месечината и като изпъстряше буковия под и стената над леглото, сипеше вътре жълтеникави капчици и петна. Ем. Станев, ЯГ, 108. Цветан дръпна черкезкия нож от пояса си и го заби в гърдите на Зюмбюла. Черни петна кръв изпъстриха всичко наоколо. Ив. Карановски, Разк. I, 50. Флората в сухите райони през по-голямата част от годината е почти сивееща и не притежава оня свеж вид, който изпъстря океанските тропически острови. Н. Боев, Г, 38.Виж повече2. Прен. Покривам с нещо написано; изписвам, изшарвам, нашарвам. Ако някой беше ми казал тогава, че ще настанат дни, когато ще изпъстрям всяка страница на тази тетрадка с името на Елена – счел го бих за луд! Г. Райчев, Избр. съч. I, 34. Един български критик изпъстри полетата на тоя подлистник с подигравателни междуметия и забележки. К. Константинов, ППГ, 155–156.
3. Прен. Употребявам, използвам някои особени, характерни изрази, думи в писмен текст или устна реч, обикн. с цел да разнообразя, да освежа изложението. Той изпъстряше речта си с цитати и вземаше тона на пророк. Й. Йовков, ПК, 164. Неведнъж е споделял недоволството си и от някои други по-млади писатели, които пишеха като Райнов или които изпъстряха речта си с причудливи сравнения, метафори. СбАСЕП, 457. Четеше, сверяваше и не можеше да се освободи от приятната възбуда на хубавите чужди мисли. Така се явяваха цитатите, които изпъстрят всичките му статии за чужди поети, писатели, театрални дейци. Н. Лилиев, Съч. III, 429. изпъстрям се, изпъстря се страд.
ИЗПЪ̀СТРЯМ СЕ, несв.; изпъ̀стря се св., непрех. Обикн. за някаква площ, повърхност – покривам се, изпълвам се с различни по цвят неща. Заснежените поляни край селото се изпъстриха с жълти и черни петна. Й. Йовков, Ж 1945, 64. Блокът се изпъстри с глухарчета, лютичета, великденчета и теменужки. П. Бобев, ГЕ, 104–105. Неделен ден, когато вратите на Крепостта се отваряха широко и Кале мегдан се изпъстряше с черно-червени униформи, Левски се отбиваше да се види с брат си Христо. Ст. Дичев, ЗС I, 556.