Основна форма: незавѝсим - Прилагателно

Форми:

незавѝсим - единствено число, мъжки род, нечленувано
незавѝсимия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
незавѝсимият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
незавѝсима - единствено число, женски род, нечленувано
незавѝсимата - единствено число, женски род, членувано
незавѝсимо - единствено число, среден род, нечленувано
незавѝсимото - единствено число, среден род, членувано
незавѝсими - множествено число, нечленувано
незавѝсимите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 независим - суверенен
2 независим - самостоятелен - автономен
3 независим - свободен - необвързан
Виж повече

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 независим - зависим

Резултати от: Речник на българския език

НЕЗАВЍСИМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не зависи в действията, поведението си от някого или нещо, не е подчинен на някого или нещо; свободен, самостоятелен. —

Ще кажа и това, че вече и тук, в Преспа, жената се пробужда и скоро ще заеме своето място, за да стане свободен и независим човек, за да не бъде повече безгласна робиня. Д. Талев, ПК, 492. // Който е присъщ за такъв човек; свободен, самостоятелен. Да се ожени за тази мома, да си създаде независим от брата си живот още тая година — това бе постоянната му мечта. Ем. Станев, ИК I и II, 12. Бях раздвоен. Действията ми като че ли бяха независими от собствената ми преценка за тях. А. Наковски, БС, 178.

2. Който изразява независимост, свобода. Филип се опитваше да подсвирква арията на тореадора и крачеше с такъв независим вид, че девойката подозрително го изгледа. Ем. Манов, БГ, 86. Имаше в походката ѝ нещо много женствено и в същото време уверено и независимо. В. Геновска, СГ, 148. — Подадох заявление и напускам. — Никога не съм настоявал да работиш там! — отговори той, повече засегнат от независимия тон, отколкото от решението ѝ. Т. Монов, СН, 137.

3. За държава, държавна институция, правителство, църква и под. — който провежда действия, политика, която не зависи, не се влияе от други държави или от други институции; самостоятелен, суверенен. — Добре де, ама ти за патриаршията ли си или за независимата българска църква? — Аз съм за независима българска държава, дядо попе! Ст. Дичев, ЗС II, 324. // За политика, действия на такива институции — който не зависи, не се влияе от други държави или от други институции; самостоятелен. В ума си [Раковски] вече кроеше планове за самостоятелни действия или най-малкото за действия, независими от условията на румънците. Ст. Дичев, ЗС I, 382.

4. За обществено движение, партия, средство за масово осведомяване, политически или обществен деятел и под. — който не зависи, не се влияе от други политически фактори, лица и под.; самостоятелен. Всеки феодал, голям или малък, се чувствувал независим както стопански, така и политически.. Ист. VI кл, 19. Независим вестник. Независим депутат.

5. Спец. Който не е обусловен от причинно-следствена връзка, който е отделен, самостоятелен. Тези равенства са независими, понеже всяко от тях не може да се получи въз основа на останалите две. Матем., 1965, кн.1, 26. Независимо изречение, към което се отнася подчиненото изречение, се нарича главно. Л. Андрейчин и др., БГ, 275. Независимите електромеханични часовници могат да имат регулатор — махало или баланс. Е. Чичов, В, 5.

Виж повече