самостоя̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано самостоя̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член самостоя̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член самостоя̀телна - единствено число, женски род, нечленувано самостоя̀телната - единствено число, женски род, членувано самостоя̀телно - единствено число, среден род, нечленувано самостоя̀телното - единствено число, среден род, членувано самостоя̀телни - множествено число, нечленувано самостоя̀телните - множествено число, членувано
1 отделен - самостоятелен - обособен - самостоен 2 отделен - самостоятелен - единичен - изолиран (книж.)3 индивидуален - личен - частен - самостоятелен - персонален (книж.)Виж повече4 индивидуален - едноличен (рядко) - отделен - самостоятелен - единичен 5 независим - самостоятелен - автономен 6 независим - свободен - самостоятелен
САМОСТОЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който умее да се справя сам, без чужда помощ, не зависи в действията, поведението си от някого или нещо; самостоен, независим.