Основна форма: изолѝран - Прилагателно

Форми:

изолѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано
изолѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
изолѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
изолѝрана - единствено число, женски род, нечленувано
изолѝраната - единствено число, женски род, членувано
изолѝрано - единствено число, среден род, нечленувано
изолѝраното - единствено число, среден род, членувано
изолѝрани - множествено число, нечленувано
изолѝраните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 отделен - самостоятелен - единичен - изолиран (книж.)
2 сам - изолиран - уединен - усамотен
3 затворен - отшелнически (прен.) - изолиран - уединен (за начин на живот) - усамотен
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ИЗОЛЍРАН1, -а, -о, мн. -и.

Прич. мин. страд. от изолирам1 като прил. Който е обвит с изолационен материал. Звук не проникваше през изолираните стени. Изолиран проводник. Изолирана жица.

ИЗОЛЍРАН2, -а, -о, мн. -и, прил. Който е нещо самостоятелно, единично, без връзка с други; единичен, отделен. После настъпи неочаквана тишина, в която се чуваха само изолирани изстрели с автомати. Д. Димов, Т, 589. Изведнаж се разбра, че срещу тях не са изолирани части, по гъстия порой на стрелбата, идваща от широк фронт. П. Вежинов, ВР, 15. Когато в София стигна вестта за избухналия на 16 февруари бунт в Силистра, тя не дойде като гръм от ясно небе. Това не бе изолирано събитие, а може би начало на редица бунтове. В. Геновска, СГ, 521. Фотиновото елинофилство не е ни най-малко изолирано явление в историята на нашето Възраждане. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 647.

Виж повече