единѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано единѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член единѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член единѝчна - единствено число, женски род, нечленувано единѝчната - единствено число, женски род, членувано единѝчно - единствено число, среден род, нечленувано единѝчното - единствено число, среден род, членувано единѝчни - множествено число, нечленувано единѝчните - множествено число, членувано
1 единствен - единичен - един - едничък (разг.)2 отделен - самостоятелен - единичен - изолиран (книж.)3 индивидуален - едноличен (рядко) - отделен - самостоятелен - единичен
ЕДИНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е един, обособен от група, поредица от еднородни предмети, факти, лица; отделен.