еднолѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано еднолѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член еднолѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член еднолѝчна - единствено число, женски род, нечленувано еднолѝчната - единствено число, женски род, членувано еднолѝчно - единствено число, среден род, нечленувано еднолѝчното - единствено число, среден род, членувано еднолѝчни - множествено число, нечленувано еднолѝчните - множествено число, членувано
1 индивидуален - едноличен (рядко) - отделен - самостоятелен - единичен 2 личен - едноличен - авторитарен (книж.)
ЕДНОЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се осъществява от едно лице, според волята само на едно лице.
еднолѝчен ΔЕдноличен търговец, съкр. ЕТ. Юрид. Физическо лице, което извършва търговска дейност. „Едноличен търговец“ е основна юридическа форма на регистрираните у нас дружества. Кап/1998-1999/50. Близо 4400 са едноличните търговци, които дължат около 150 млрд. лв. лихви. СТ/1998/2077.