отшѐлнически - множествено число, нечленувано отшѐлническия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член отшѐлническият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член отшѐлническа - единствено число, женски род, нечленувано отшѐлническата - единствено число, женски род, членувано отшѐлническо - единствено число, среден род, нечленувано отшѐлническото - единствено число, среден род, членувано отшѐлническите - множествено число, членувано
1 аскетичен - аскетски - отшелнически 2 затворен - отшелнически (прен.) - изолиран - уединен (за начин на живот) - усамотен
ОТШЀЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до отшелник, който е присъщ на отшелник; отшелнишки, аскетичен, аскетски, пустиннически.
В скалите.. често се виждат изкуствени вдлъбнатини. Това са в повечето случаи отшелнически килии, правени от монаси преди падането на страната ни под турско робство. Ст. Михайлов, БС, 9. Може ли да разбере това човекът на мистичното отшелническо съзерцание? Ас. Златаров, Избр. съч. II, 133. Спомнях си кога двама от скалата гледахме морето.. И сякаш добиваше смисъл тогава тоя отшелнически живот; миналото като че подновяваше живота ми. Ив. Кирилов, Ж, 89-90.Виж повечеОТШЀЛНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. отшелнически; отшелнишки, аскетично. В първите редове.. видях нашия Хреля, а почти до него издигаше изкривената си снага Бальо Кукук. Винаги отшелнически самотен, сега той беше тръгнал с множеството. Ст. Чилингиров, ХНН, 91. И аз недоумявам: как може един млад, здрав и силен мъж като него [монаха] отшелнически да се зачерни тука. Д. Дамянов, ПИЩ, 112-113. И те [жените] носели черни дрехи. Повечето живеели отшелнически или наедно... ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 98.