несамостоя̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано несамостоя̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член несамостоя̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член несамостоя̀телна - единствено число, женски род, нечленувано несамостоя̀телната - единствено число, женски род, членувано несамостоя̀телно - единствено число, среден род, нечленувано несамостоя̀телното - единствено число, среден род, членувано несамостоя̀телни - множествено число, нечленувано несамостоя̀телните - множествено число, членувано
НЕСАМОСТОЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не може сам да върши, извършва, осъществява нещо, да взема решения и под., а зависи или се влияе от други. Макар и бедни, те не оставяха да падне и прашинка върху му, угаждаха му и най-сетне отгледаха и възпитаха едно истинско аристократче — капризно, несамостоятелно. Др. Асенов, СВ, 74. Те [заблужденията] правят своята пропагандица из незрелите и несамостоятелни умове у нас. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 89. По-голямата част от децата, чрез извънредното и старателното гледане в очите им от страната на родителите и на слугите, не само че се приучват да бъдат несамостоятелни, слабохарактерни и властолюбиви, но отучват се да бъдат самопожертвувателни. Знан., 1875, бр. 8, 124. // Който е присъщ на такъв човек. В Букурещ [Хр. Ботев] се готвеше за представление „Иванко“.. Скърбеше само, че Иванко беше даден характер твърде бледен и несамостоятелен. Ив. Вазов, Съч. VII, 167.
2. Който не се опира на лична, самостоятелна преценка, на собствено убеждение, в който има чужда намеса.