обособѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано обособѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член обособѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член обособѐна - единствено число, женски род, нечленувано обособѐната - единствено число, женски род, членувано обособѐно - единствено число, среден род, нечленувано обособѐното - единствено число, среден род, членувано обособѐни - множествено число, нечленувано обособѐните - множествено число, членувано
ОБОСОБЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който се отделя, изпъква всред другите, който е относително самостоятелно оформен.
Всяка област на страната има своя обособена носия с типична форма и украса, изразена в кройка, везмо и тъкан. СбНУ IV, 9. Меката белота на чаршафа върху кушетката за прегледи, никелният блясък на приборите в малкия инструментариум.. — всичко това носеше дъха на един малък, обособен свят, мирен и отдаден на своята цел. Е. Манов, БГ, 210.Виж повече2. Грам. За част от изречението — който се отличава с интонационна отделеност и смислова самостоятелност. Обособени части на изречението. Обособено определение. Обособено обстоятелствено пояснение.