нена̀вист - единствено число, нечленувано ненавистта̀ - единствено число, членувано
НЕНА̀ВИСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. Силна омраза.
Той мразеше воденицата. Постоянната борба, която водеше с брат си, засилваше ненавистта му към този имот. Ем. Станев, ИК I и II, 17. Нам ни са чини, че било би смешно да са съмняваме в дълбоката и непримиримата ненавист на българския народ към гръцкото духовенство. БГ, 21. Срещу освободителите на духа, хората, раби на навици, се отнасят с най-непримирима ненавист и злоба. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 36. Днешната наша ненавист към гърците е една от ония ненависти, които са унищожали цели народи. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 78.Виж повече