Основна форма: о̀бич - Съществително, женски род, сингулария тантум

Форми:

о̀бич - единствено число, нечленувано
обичта̀ - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 любов - обич

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 обич - ненавист
2 обич - омраза

Резултати от: Речник на българския език

О̀БИЧ, -та̀, мн. няма, ж. и (остар.) -ът, -а, мн. няма, м. 1. Чувство на дълбока привързаност към някого, което се основава на духовна близост, кръвна връзка, роднинска близост, инстинкт и под.; любов.

Виж повече