непоко̀рен - единствено число, мъжки род, нечленувано непоко̀рния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член непоко̀рният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член непоко̀рна - единствено число, женски род, нечленувано непоко̀рната - единствено число, женски род, членувано непоко̀рно - единствено число, среден род, нечленувано непоко̀рното - единствено число, среден род, членувано непоко̀рни - множествено число, нечленувано непоко̀рните - множествено число, членувано
НЕПОКО̀РНО.
Нареч. от непокорен; с непокорство. Ти тласна себе си във устрема, от който / израсна волята ти непокорно, / във жажда, от която се попукват устните / и нощите минават бавно, а пък дните скоро. Д. Габе, П, 28. Младежът се държеше непокорно.Виж повече