поко̀рно -
ПОКО̀РНО нареч. С покорство, с покоряване; послушно, смирено, безропотно. — Я се премести на това легло .. Покорно се преместих на другото легло. Ив. Остриков, СБ, 38. Синеокият старец отведе калугера .. и изкара ножа си. Драгановите рамене затрепераха. Клетникът затвори очи и наведе глава покорно, като агне. А. Каралийчев, ПГ, 124. Ония, които бяха тръгнали да се бият, стояха на колене; ръцете, .., дигаха се молитвено и покорно. Авангардът беше отрязан и заобиколен. Й. Йовков, Разк. II, 225. Смрикаров я поглади по косата. Тя го погледна покорно и нищо не каза. Ст. Чилингиров, РК, 91. ● Остар. Във формула за учтивост при изразяване на благодарност или молба. —