непосветѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано непосветѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член непосветѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член непосветѐна - единствено число, женски род, нечленувано непосветѐната - единствено число, женски род, членувано непосветѐно - единствено число, среден род, нечленувано непосветѐното - единствено число, среден род, членувано непосветѐни - множествено число, нечленувано непосветѐните - множествено число, членувано
1 бос (прен.; разг.) - невеж - неграмотен - некомпетентен - непосветен (разг.) - несведущ (книж.) - неосведомен
НЕПОСВЕТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. с предл. в. Който не познава добре, в достатъчна степен или никак нещо.
Тук е Константинополис, не знаеш какво може да се случи и каква шега може да изиграе градът на непосветения в тайните му човек. Д. Добревски, БИ, 40. Искаше да го утеши с някоя топла дума, но само преглътна. Какво можеше да му каже тя, непосветена в тази голяма и сложна политика? Г. Караславов, ОХ III, 105. Малко по-късно, вече излязъл от канцеларията, непосветеният в кооперативните работи Мино се помъчи да разбере какво значи трудоден. Ст. Марков, ДБ, 476.Виж повече2. Като същ. непосветеният м., непосветените мн. Непосветен човек. Неизброими тълпи хора се лееха по улицата като река в тесни брегове и почти всички се блъскаха, .. На непосветения би се сторило, че днес е голям празник, на който са се стекли хора от цял свят, а това беше само един от дните, определени за търгуване. А. Дончев, СВС, 15. Тяхното [на творенията на Гьоте] съвършенство често пъти смущава непосветените; за тях тези творения са хладни. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 60. Някога ти ме насочи не само към концертните зали, а — и към книги, които биха могли да помогнат на непосветения да проникне в тайната на най-мъчното творчество — драматургическото. Н. Лилиев, Съч. III, 419. Книгата е написана не само за читатели с археологически и исторически познания. Тя запознава с фактите и непосветените. О, 1977, кн. 11, 43.