невѐж - единствено число, мъжки род, нечленувано * невѐжия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член невѐжият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член невѐжа - единствено число, женски род, нечленувано невѐжата - единствено число, женски род, членувано невѐжо - единствено число, среден род, нечленувано невѐжото - единствено число, среден род, членувано невѐжи - множествено число, нечленувано невѐжите - множествено число, членувано
1 невеж - неграмотен - прост - некултурен - необразован - безпросветен (книж.) - непросветен - неук - неучен - невежествен 2 бос (прен.; разг.) - невеж - неграмотен - некомпетентен - непосветен (разг.) - несведущ (книж.) - неосведомен
НЕВЀЖ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е неук, неграмотен или малообразован; прост, необразован, невежа. Противоп. образован, просветèн.
Религията за невежите и неграмотни крепостни селяни била не само главната, но и единствена духовна храна. Б. Спасов и др., МП, 8. Колко за нас е тежко и мъчно, когато родителите ни ся отричат сега да ни държат в училището.. Следователно и да останем прости и невежи? АНГ I, 82. Но трябва да работим и умствено,..; защото инак остаяме слепи, неучени, невежи и за света съвсем непотребни. С. Радулов, НД, 15.Виж повече2. Който не е запознат добре с нещо, не е подготвен в някаква област; несведущ, некомпетентен, невежа. Противоп. подготвен, сведущ, компетентен. На различни мес- та в страната вече са отбелязани случаи на недобросъвестност, невежи хора са се представяли за специалисти по перални машини, телевизионни приемници. Й. Радичков, СР, 175. По изборните машинации бай Атанас беше невеж. Г. Караславов, Избр. съч. II, 361. За колкото много неща и да добиваме някакво знание, ний пак оставаме в много други неща невежи. ИЗ, 1877, 241. От там [училищата] се избягвали добрите учители, а на мястото им,.., са хващали учители слаби, невежи. Китка V, 1886, кн. 14, 70. // Стесн. Който не познава добре действителността; неопитен. Противоп. опитен. И досега изпитвам някаква вина, че не можах да обичам Юла.. Бях стеснителен и невеж юноша и нейният странен, необуздан темперамент смущаваше селската ми психика. Ив. Петров, ОЗ, 15.
3. Рядко. Който се извършва, става поради непросветеност, неподготвеност, некомпетентност. Заравянето с пръст, заливането с вода и страхът да се доближим до пострадалия, защото в него „има“ ток, са невежи, вредни и осъдителни действия. ГД, 1979, бр. 16, 4.
4. Като същ. невеж<ият> м., невежи<те> мн. Човек, който е неук, необразован, прост; невежа.
— Друга (остар. и книж.) форма: н е в è ж д.