у̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано у̀чения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член у̀ченият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член у̀чена - единствено число, женски род, нечленувано у̀чената - единствено число, женски род, членувано у̀чено - единствено число, среден род, нечленувано у̀ченото - единствено число, среден род, членувано у̀чени - множествено число, нечленувано у̀чените - множествено число, членувано
Виж повече
у̀чен, -а, -о. 1.
Прич. мин. страд. от уча. 2. Като прил. а) Който е получил знания, опит чрез системно учене, обучение; образован. Той се счита за най-умен и за най-учен човек не само в Копривщица. Каравелов. Той беше учен, знаеше много, и сега много четеше, та хората го слушаха. Г. Караславов. б) Остар. Научен. Той доработваше един свой учен труд за Източна Румелия. Вазов.Виж повечеу̀чен м. Специалист в някоя област на науката, който разработва творчески нейните проблеми. А той беше учен, философ велик / и не се срамеше от своя език, / и кога немаше кого да надвива / той пишеше книги, за да си почива. Вазов. || Диал. Образован, просветен човек. Учените казват, че и на звездите има хора. Йовков.