грамо̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано грамо̀тния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член грамо̀тният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член грамо̀тна - единствено число, женски род, нечленувано грамо̀тната - единствено число, женски род, членувано грамо̀тно - единствено число, среден род, нечленувано грамо̀тното - единствено число, среден род, членувано грамо̀тни - множествено число, нечленувано грамо̀тните - множествено число, членувано
ГРАМО̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който знае да чете и пише.
Самият факт, че тя бе селянка, едва грамотна, не ме спираше да мисля, че от нея може да се създаде човек, щом налице има толкова здрав природен ум. Н. Попфилипов, РЛ, 80. Другарите ѝ [на Димка] в селото отвориха неделно училище само за грамотните отраснали момци и моми. А. Страшимиров, К, 18-19. За разлика от мнозина хайдушки войводи и участници в четническото движение Стефан Караджа бил грамотен човек. От запазените няколко негови писма и документи се вижда, че той е имал обработен почерк. Н. Ферманджиев, РХ, 174. Аврам и Колчо били грамотни, та нерядко в тия срещи прочитали по нещо от някоя черковна книга. Т. Влайков, Пр I, 92. // Начетен, образован. И работата е, че държавата сега има нужда от по-грамотни и по-събудени служители, та който е подготвен трябва там да иде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. Никола е уверен пък, че Буцов просто му завижда, че е по-грамотен от него, по-образован. Й. Йавков, Разк. I, 25.Виж повече2. Който е без граматически и правописни грешки. Ние обаче не вярваме на никакви предупредителни и грамотни надписи. Й. Радичков, ВН, 8. Грамотно писмо.
3. Който има познания в определена област на живота или науката. Щастлив съм, че успях да видя и да почувствувам как едни малък, но храбър и политически грамотен народ с възторг гради своето бъдеще. РД, 1950, бр. 84, 1. Ученикът е математически грамотен.