начѐтен - единствено число, мъжки род, нечленувано начѐтения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член начѐтеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член начѐтена - единствено число, женски род, нечленувано начѐтената - единствено число, женски род, членувано начѐтено - единствено число, среден род, нечленувано начѐтеното - единствено число, среден род, членувано начѐтени - множествено число, нечленувано начѐтените - множествено число, членувано
НАЧЀТЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начета2 като прил. Който много е чел, учил, има големи познания; ерудиран. Противоп. ограничен.