неразтрѐбен - единствено число, мъжки род, нечленувано неразтрѐбения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неразтрѐбеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неразтрѐбена - единствено число, женски род, нечленувано неразтрѐбената - единствено число, женски род, членувано неразтрѐбено - единствено число, среден род, нечленувано неразтрѐбеното - единствено число, среден род, членувано неразтрѐбени - множествено число, нечленувано неразтрѐбените - множествено число, членувано
НЕРАЗТРЀБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е в безредие, в безпорядьк, който не е разтребен; неприбран, неподреден, разхвърлян.